Загубена любов, последна любов
- Автор: Роджърс Розмари
- Серия: morgan/challenger #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загубена любов, последна любов». Краткое содержание книги:
Какво ли очакваше да чуе? Та тя дори не ми даде възможност да отворя уста. — Все пак Джини бе доста заинтригувана от неочакваните разкрития на госпожа Пруе, въпреки че й бе трудно да си представи, че възрастната жена със строго и безизразно лице някога е имала любовници. А колкото до предупрежденията й относно Андре Делери, този млад мъж попиваше всяка дума на Соня, карайки Джини да се пита дали не се бе заблудила за блясъка в очите му преди малко. Сега той никак не изглеждаше опасен, а и Джини имаше прекалено много грижи, за да си мисли за господин Делери. Подобно на Соня, тя се чудеше къде ли бе сенатор Брандън. А Стив? С кого ли ще да прекара нощта? Когато светлините отбелязаха края на второто действие, нито Стив, нито приятелите му се забелязваха някъде и тъй като имаше силно главоболие, Джини с охота прие предложението на Соня да си тръгнат по-рано.
Госпожа Пруе им предложи каретата си. Възрастната дама заяви, че ще се прибере в къщи с Бернар, което накара сина й и годеницата му да разменят нещастни погледи. Андре Делери галантно настояваше да изпрати дамите чак до плантацията, тъй като, както твърдеше, домът му бил в същата посока.
Джини мислеше само за Стив. Тя бе взела решение да се изправи лице в лице с него, да го принуди да поговорят сериозно за бъдещето си. Но щеше ли той да разбере, че тя не може да продължава по този начин?
Джини почти не осъзнаваше присъствието на Андре Делери, който се бе качил с тях, оставяйки коня си необязден да препуска редом с каретата. Младият мъж обаче не я изпускаше от очи, въпреки че говореше със Соня. Виржиния Морган, с красивата й огненочервена коса и вирната брадичка, която дръзко гледаше мъжете право в очите. Делери вече си бе обещал, че ще я има, а интуицията му подсказваше, че тя бе почти готова за това — отегчена и ядосана на съпруга си, който парадираше с любовниците си. О, да, той със сигурност щеше да я има, но още бе рано. Очакването само изостряше желанието му. Щеше да я накара да стане нетърпелива и накрая, подобно на останалите, сама да дотича при него.
7
— Чудя се дали на копелето му горят ушите — Пако Дейвис се ухили, при което белите му зъби проблеснаха изпод черните мустаци. Той погледна през масата към Джим Бишоп, който му отвърна със също толкова весела усмивка.
— Много се съмнявам. Сигурен съм, че господин Делери е свикнал да бъде обект на клюки в тези среди. Важното е, че вече знаем, че му е било платено. Въпросът е от кого и за какво точно! — Въпросът бе риторичен, тъй като Бишоп отлично знаеше за какъв вид услуги бе възнаграждаван господин Делери… Той се славеше като забележителен дуелист, а в този град, макар и забранени, дуелите бяха общоприето средство за разрешаване „въпросите на честта“. Но докато преди Делери се дуелираше със съпрузите или роднините на жените, които бе ухажвал, напоследък съперници му бяха мъже с определени политически убеждения. Събитията в Куба бяха накарали многочислени емигранти да се спасяват в близкия Ню Орлиънс, спасявайки се или от испанците, които се опитваха да запазят останалото от някогашните си богатства, или от бунтовниците. Имаше още една трета категория хора, което още повече усложняваше нещата — американците, които се опитваха да използват конфликтите в съседните страни в своя полза.
Ако не се владееше тъй съвършено, Джим Бишоп би въздъхнал. Когато се взря в сините очи на Стив Морган, лицето му бе безизразно. Надяваше се, че тази вечер Морган мислеше за работа, вместо за темпераментната си съпруга. Удивително какво можеше да направи бракът с един иначе свестен мъж.
Към току-що отворения от Стив прозорец се заиздигаха кълба цигарен дим. Навън звездите избледняваха и не след дълго щяха да бъдат засенчени от изгряващото слънце.
Стив нервно прокара ръка по наболата си брада, очаквайки Бишоп най-сетне да заговори по същество, и не за пръв път си зададе въпроса как се бе забъркал във всичко това. Той едва доловимо смръщи черните си вежди. Всъщност сега, когато имаше време да размисли, бе обзет от смътното усещане, че умишлено е бил натикан в положението, в което се намираше. Преди няколко седмици Бишоп можеше да накара приятеля си, полковник Белмон, да нареди на войниците си да прекратят прекалено усърдното търсене на обявения извън закона „Маноло“. Вместо това Стив бе принуден да бяга заедно с Джини, спасявайки се не само от куршумите на преследвачите, но също и от хищниците, с които бяха пълни блатата. А след това, пристигайки в Шривпорт, той „налетя“ на Пако Дейвис. Изглежда появата на Джим винаги бе предшествана от безброй „съвпадения“. Стив саркастично рече: