Загубена любов, последна любов
- Автор: Роджърс Розмари
- Серия: morgan/challenger #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангел Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Загубена любов, последна любов». Краткое содержание книги:
— Много жени ще ми завидят тази вечер, уверявам ви! Такъв късмет… почти не е за вярване!
За Соня неочакваната поява на своенравната й заварена дъщеря, хванала под ръка Андре Делери, бе капката, от която чашата преля. Неприятната вечер се превърна в същински кошмар. Соня бе неспособна да каже каквото и да било. Най-напред Уилям, изоставил я неочаквано с неправдоподобното извинение за някакви неотложни делови ангажименти. Остави я сама с Аделин Пруе с нейното зле прикрито любопитство и намеци за миналото, което Соня предпочиташе да се преструва, че е забравила. След това се бе появил Стив — без Джини — и седна в ложата точно срещу тях заедно с някакви хора, които Соня не бе виждала никога преди.
— Богати кубинци — й бе прошушнала Аделин. — Какво съвпадение, зет ти очевидно също ги познава. Особено младата дама… доста хубавичка… но прекалено надута, не съм ли права?
Соня бе скръцнала със зъби, заклевайки се да не остане нито миг повече в компанията на Аделин… Как е могла да гледа на тази жена като на своя приятелка? Тя имаше всичко, но продължаваше със своите лукави интриги. Защо не престанеше и просто не признаеше, че е разпознала в Стив Морган онзи капитан, който някога бе любовник на Соня. Разбира се, Аделин не желаеше да си спомни, че тя бе насърчавала тази злощастна, безразсъдна афера, практически изтръгвайки от Соня признанието за чувствата й към младия капитан.
Накрая и неочакваната поява на Джини… и което бе дори още по-лошо — нейното съобщение, че е приела предложението на господин Делери да се присъедини към даваното от него парти след операта. Щяла ли Соня да бъде така добра да предупреди Стив? Не, това наистина бе прекалено и този път Соня наистина почувства пристъп на мигрена.
Как можеше Джини да прояви подобна нетактичност и по толкова досаден начин да се натрапи на господин Делери? Не разбираше ли, че безразсъдното й, неприлично държание можеше да предизвика дуел? Стив Морган бе толкова избухлив и склонен към насилие мъж… хладнокръвен убиец… не съзнаваше ли Андре какво можеше да последва? Соня усети ръцете си необичайно студени и за малко да повърне от пристъпа на гадене, който я бе връхлетял. Уилям… къде бе Уилям? Искаше да се прибере у дома!
— Чуйте, скъпи мои… надявам се, ще ме извините мен, старата жена, за откровеността. — Безцеремонността на Аделин Пруе разведри обстановката, привличайки вниманието върху нея. — Андре Делери, познаваме се прекалено отдавна, за да се лъжем, вярвам ще се съгласите! Номерът ви няма да мине, знаете го… времената може и да са се променили, но има някои неща, които тукашното общество никога няма да приеме. Да измъкнете млада омъжена жена изпод носа на съпруга й, за да я заведете на вечеря… това ще довлече само неприятности и аз няма да го допусна, добре ли ме чухте? И престанете да ми се мръщите така, млада госпожо! Всъщност, би трябвало да познавате себе си по-добре. И ако мислите, че което е добро за гъсока е добро и за гъските, послушайте старата жена, жестоко се лъжете! Мъжът може да се измъкне от всяка ситуация, и това е нещо, с което ние, жените, трябва да се научим да се примиряваме… поне докато нещата не се променят. Така че на карта е заложена ватата репутация, не неговата. А вие трябва да мислите и за друго, освен за себе си, не е ли така? Едно или две деца имахте?
— Боже, какво чудовище! Тази Пруе винаги ме е ужасявала.
При вида на леката усмивка, последвала думите му, Соня си помисли, че господин Делери със сигурност не изглеждаше като човек, когото нещо или някой можеха да уплашат. Той обаче бе джентълмен и се опитваше да разведри обстановката, за разлика от намусената й заварена дъщеря, която очевидно се безпокоеше, че плановете й ще бъдат осуетени.
Колкото до Соня, тя почувства облекчение и, разбира се, благодарност към Аделин за това, че й се бе притекла на помощ. Беше толкова спокойна, че се престори, че не е забелязала лекото докосване на пръстите на Андре Делери до своите. Това, разбира се, бе просто случайност… Андре се опитваше да компенсира неуместното държание на Джини.
Но под прикритието на тъмнината в ложата горещите му пръсти отново докоснаха нейните, което накара дъхът на Соня да секне. Тя се срамуваше от горещите вълни, обливащи лицето й. Делери заговори, снишавайки глас и свеждайки глава към нейната:
— Простете, ако съм станал причина за… Вие сте изключително чувствителна, прав ли съм? Веднага го забелязах. Главоболието ви попремина ли? — след това добави с толкова тих глас, че Соня едва успяваше да долови думите му: — Колко студени са ръцете ви! Иска ми се да можех да ги стопля.