Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
Йохан му обясни. Палидар вече бе наясно с японските обичаи, ето защо приближи към офицера, поклони се и изчака, докато му отвърнат със също толкова вежлив поклон.
— Кажи му, че аз ще приема писмото. Аз съм адютантът на Сър Уилям — подчерта той.
— Той се извинява, но има заповед да го връчи лично.
— Кажи му, че съм упълномощен…
Прекъсна го гласът на Сър Уилям:
— Капитан Палидар, един момент! Йохан, от кого е писмото?
Посланикът стоеше на прага на едноетажната Руска легация, а Сергеев и останалите се тълпяха на входа около него.
Офицерът посочи знамето и грубо и отсечено отговори, а Йохан се провикна:
— Разправя, че било от тайро, но ми се струва, че има предвид роджу, старейшините. Наредено му било да го връчи незабавно и лично на вас.
— Така да е, ще го приема. Кажи му да приближи.
Йохан преведе. Офицерът надменно махна на Сър Уилям той да дойде, ала посланикът извика още по-рязко и съвсем нелюбезно:
— Кажи му, че съм канен на вечеря. Ако не ми го предаде веднага, може да ми го връчи утре.
Йохан бе достатъчно опитен, за да не превежда точно, а само да наблегне върху смисъла на думите. Японецът притаи дъх от гняв, но прекрачи тромаво портата на Руската легация, бързо мина покрай двамата часови с огромни бради и се изстъпи пред Сър Уилям, като очевидно изчакваше да му се поклонят.
— Кирей! — изрева Сър Уилям. „Отдай чест!“ бе една от малкото думи, които си бе направил труда да научи. — Кирей!
Офицерът пламна, все пак машинално се поклони. Поклонът бе като за пред равен, но японецът кипна още повече, тъй като Сър Уилям само му кимна като на по-низш. „Но пък — помисли си самураят — това отвратително дребно човече е водач на гай-джин и говорят, че гневът му бил толкова гнусен, колкото и вонята му. Като ги нападнем, аз лично ще го убия.“
Извади свитъка, приближи се и го връчи, отстъпи, поклони се безупречно, изчака да му отвърнат, макар и с груб поклон, напълно удовлетворен, че е надвил врага. За да се разтовари от яда си, изруга своите и закрачи, все едно че те не съществуваха. Самураите го последваха, кипнали заради грубостта на гай-джин.
— Къде, по дяволите, е Тайърър? — запита Сър Уилям.
— Ще пратя да го потърсят — отговори Палидар.
— Не, помоли Йохан да ме последва, ако обичаш!
— Няма нужда, Сър Уилям — обади се швейцарският посланик Ерлихер, — ако е на холандски, ще ви го преведа.
— Благодаря, но Йохан знае и малко японски. — Сър Уилям не искаше да споделя предварително каквото и да било с някого от чужденците, особено пък с такъв представител на малка, но процъфтяваща, високоспециализирана оръжейна промишленост, горяща от нетърпение да изнася, чиято репутация се основаваше на изключителната и неповторима вещина на техните часовникари — една от малкото области, в която британските производители не можеха да ги конкурират.
В трапезарията, най-голямото помещение в Руската легация, имаше маса за двадесет души, отрупана с изискано сребро и посребрени сервизи. Присъстваха всички посланици, с изключение на фон Хаймрих, все още болен; Струан и Анжелик бяха седнали начело на трапезата; бяха поканени и някои френски и британски офицери. Зад всеки стол стоеше прислужник в ливрея, а други сервираха гозбите.
— Ще разрешите ли да използвам вестибюла ви, граф Сергеев? — запита Сър Уилям на руски.
— Разбира се — графът отвори вратата.
Изчакаха, докато Йохан влезе и я затвори зад себе си.
— Добър вечер. Сър Уилям. — Йохан бе доволен, че са извикали него. Пръв щеше да научи за какво е целият този шум и в своя изгода щеше да продължи да служи на собствения си посланик. Разчупи печата на свитъка и също седна.
— На датски и на японски е. Съвсем кратко. Бегло и набързо прегледа посланието, намръщи се, препречете го, после още веднъж и нервно се изсмя.
— Адресирано е до вас, британския посланик, и гласи: „Свързвам се с вас чрез депеша. По заповед на шогуна Нобусада, получена от Киото, всички пристанища ще бъдат незабавно затворени, а всички чужденци отблъснати и прогонени, тъй като…“
— Прогонени? Прогонени ли казахте? — Ревът на Сър Уилям проникна отвъд вратата.
Гостите усетиха неловкост и тревога. Йохан потръпна.
— Да, сър, извинете ме, сър, но така пише: „… прогонени, тъй като нямаме нужда и не желаем да има никакви сношения между тях и нашия народ. Изпращам ви настоящото, преди да заповядам незабавна среща, на която да приключим с подробностите около неотложното ви изтегляне от Йокохама. Почтително…“
— Почтително? За Бога, каква наглост…
Сър Уилям продължи да вилнее. Щом млъкна, за да си поеме дъх, Йохан завърши: