Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
— Още свинско с черен боб, По-млада ми сестрице? — запита А Ток, продължавайки да дъвче парче риба.
— Благодаря ти — А Со се пресегна с пръчиците си да напълни отново паничката си и грабна отдавна избраната добре изпържена скарида, към която хвърляше влюбени погледи. — Моля те, продължавай. По-стара ми сестрице.
Двете жени се намираха в стаята на А Ток. Пред тях обедът бе сервиран в многобройни съдове, а чайник с току-що запарен жасминов чай бе поставен на две крачки.
— Аййиая, толкова е трудно. Славният Чжан не дава никакви точни указания.
— Колко несвойствено за него. — А Со си взе още от сочното говеждо в сос от стриди. — Хич не му прилича, ама никак.
— Тъй, тъй, обаче новата му наложница, тая пачавра от Суджоу, изцяло е завладяла мислите му.
— Аййиая, вярно ли, че била на четиринайсет и не била окосмена?
А Ток си взе още едно парче от рибешката глава и одобрително я осмука.
— Само Избраният народ на чесъна не е окосмен. — Тя изплю костите на пода и си подбра ново късче. — Интересно. Те дали ядат само чесън? Може ли да препрочета писмото му, По-стара ми сестрице?
То гласеше:
„Приветствам те. Шеста братовчедка на втори братовчеди, много добре постъпи, като се посъветва незабавно с мен. Тапата на шишето ясно разкрива следи от Тайната на луната, което сигурно е Очистителят на Кучешката земя в Източното море. Аборт! Тая блудница е постъпила хем разумно, хем неразумно, като го е използвала, а господарят е бил хем разумен, хем неразумен да я защити. Не прави нищо, докато не научим дали той е взел решението, или тя го е сторила без негово знание. Братовчедке, слушай го, докато спи — той от дете говори насън и може да спомене нещо. Нареди на А Со да прави същото и двете се дръжте като прилепи. Подчинете се незабавно.“
— Аййиая, какво иска да каже с това да се държим като прилепи? — запита А Со раздразнено. — Прилепите летят безшумно, но пък писукат. Летят нощем, но са слепи денем. Невидими са през нощта, ала са безпомощни през деня. Техният тор е ценен, макар че вони до Небесата. Какво иска да каже, а?
— Дръж си очите, ушите и ноздрите отворени като прилеп и внимавай къде си изхвърляш тора — изкикоти се А Ток. — Дано Чжан от Търговската къща живее още десет хиляди лета. Без него нямаше да знаем, че нейната Нефритена порта не се отделя от вратата на сина ми!
— Откъде да знаем дали е бил той? — оригна се силно А Со. — Откъде да знаем дали е бил господарят или някой друг? — Тя снижи глас и се озърна, сякаш се боеше от чужди уши, а клечките на А Ток замръзнаха във въздуха. — Дали не е някой като Дългия нос, също такъв чуждоземски дявол като нея, а? Тия двамата са неразделни подобно бълхите в чатала на просяка. Та нали той хвърли шишенцето в морето, основната улика, спомняш ли си?
Старата А Ток престана да се смее.
— Фан-пи! — изруга първокласно тя. — Значи за това ни е предупреждавал Славния Чжан! Прилепите тъкат, докато летят, и не кацат на първото попаднало клонче, а и като кацнат, то е с главата надолу. Той ни нарежда да издирим кой мъжкар е обладал тази женска! Аййиая, да, съгласна съм, че може би Дългия нос е сложил рога на сина ми!
— Господарят — рогоносец! — А Со вдигна очи към небето. — Вярно, че Дългия нос прекарваше доста време в стаята й, та да… — Тя ахна: — Аййиая! Я си спомни, преди седмици тя ме отпрати, а после изпищя, защото помислила, че някой се катери отвън към прозореца й, пък то само вятърът лашнал кепенците! Сега се сещам, че долетях при нея по-бързо от прилеп, но Дългия нос ме бе изпреварил и те двамата… като си помисля сега, и двамата бяха по-бели от петдневен труп! Тогава ли неговата мъжественост…
— Кога стана това. По-млада ми сестрице? Помниш ли кой ден беше? Кога?
— Стана в нощта… в нощта, след като господарят спа с оная местна пачавра от бардака отвъд Канала.
И двете запресмятаха, мозъците им щракаха като сметала. Днес беше петият ден от дванадесетия месец.
— Ще да е било на… на осемнайсетия или деветнайсетия ден от десетия месец. По-стара ми сестрице.
— Малко е; малко е раничко, освен ако не е погълнала Тайната на луната преждевременно. — А Ток разсеяно осмука още едно парче от рибешката глава, после изплю костите и убедено заяви:
— Сигурно са спали и преди това. Тая никаквица имаше големи възможности, нали? Беше отседнала във варварската къща още преди вие двете да се настаните тук.
— Както обикновено, си права, По-стара ми сестрице! Трябва веднага да съобщим на Славния Чжан.
— Но защо ще пуска такъв грозен чуждоземски дявол през Нефритената си порта, щом синът ми въздиша по нея?
А Со енергично сви рамене.
— Варвари! Знае ли ги човек какво мислят. Съобщи на господаря!