Гай-джин (Част III)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:
Отец Лео се сведе по-близо до преградата, вкусвайки с наслада близостта й, задавен от въжделение, за което знаеше, че е нечестиво и изпратено от Сатаната, с което денем и нощем се бе борил на колене — същото, срещу което се бореше мъчително още откак бе станал Божи служител.
„Господи, дай ми сили, прости ми. Боже — мислеше той, едва сдържайки сълзите си, изгарящ от желание да се пресегне и да погали гърдите й и цялото й тяло, защитено от преградата, от шала, от дрехите й и от гнева Господен.“
— Ти трябва да му помогнеш… да му помогнеш да прегърне Правата вяра.
Анжелик се бе отдръпнала колкото се може по-далеч от преградата. Тя усърдно отмести завесите, за да намали клаустрофобията, която тясното като кутийка помещение предизвикваше у нея. „Никога не съм се чувствала така в изповедалня — помисли си разтреперана. — Едва откакто… откак се случи онова, което уж не се е случило.“
— Ще му помогна, отче, правя каквото мога. — Ставаше все по-нервна и отново понечи да тръгне.
— Чакай!
Гласът му прозвуча неистово и я слиса.
— Отче?
— Моля… почакай, почакай, чадо мое — този път го каза любезно, но любезността му бе насилена и това я изплаши. Вече не говореше свещеник, свят човек в свято място, а някакъв непознат. — Трябва да поговорим за вашия брак, за него, чадо мое. Нека се предпазваме от греховни влияния, да, длъжни сме; приемането на католицизма е крайно наложително, задължително — като подготовка за… за Вечността.
— „Крайно наложително“ ли, отче? — прошепна Анжелик. — Май искахте да кажете, че е „задължително — като подготовка за брака“?
— За… за Вечността — обади се гласът.
Анжелик се взря в силуета зад преградата, уверена, че той лъже и едновременно с това ужасена, задето дори си е помислила подобно нещо, камо ли пък да го повярва.
— Ще направя всичко, което е по силите ми. — Девойката се изправи и излезе на чист въздух зад завесите.
Но свещеникът стоеше на пътя й. Забеляза капки пот по челото му. Беше се надвесил над нея — висок и едър.
— Заради… заради собственото му спасение. Заради него, чадо мое. По-добре… по-добре преди венчавката.
— Искате да кажете, че той трябва да приеме католицизма, преди да ни ожените ли? — запита Анжелик уплашена.
— Не аз налагам условията, ще се ръководим от напътствията на Негово преосвещенство, ние сме предани слуги!
— Църквата на моя годеник не изисква от мен да стана протестантка, а и, разбира се, не мога да го насилвам.
— Но ще направим така, че той да познае Истината! Този брак… е Божи дар. Протестантка ли? Тази ерес? Това отстъпничество? Немислимо, ти ще се погубиш завинаги, ще бъдеш обречена, отлъчена от църквата, безсмъртната ти душа ще попадне във вечния огън на Ада, ще гориш, ще гориш!
Тя гледаше в земята и говореше почти несвързано:
— Аз да, да, но той… милиони хора са друговерци.
— Те всичките са побъркани, погубени, обречени и вечно ще горят в Пъкъла! — Отецът се ожесточи още повече: — Това ги чака! Трябва да покръстим езичника. Малкълм Струан ще се по…
— Ще се опитам, отче, довиждане, благодаря… Ще опитам — бърбореше Анжелик, докато го заобикаляше и бързаше към вратата. Там се спря и се обърна за миг, преви коляно и излезе на светло. Отецът стоеше на пътеката между редовете с гръб към олтара, а гласът му ечеше под сводовете:
— Стани оръдие в ръцете на Господа, покръсти езичника; ако обичаш Бога, спаси този човек, спаси го от Чистилището; ако обичаш Бога, спаси го, помогни ми да го спася от Адския огън, в името Господне, ти си длъжна… преди да се омъжиш, го спаси, нека го спасим, да го спасим…
Същата вечер от караулното до Северната порта излезе патрул от самураи: десет войници, напълно въоръжени с мечове и с леки бойни доспехи, предвождани от офицер. Той ги преведе по моста и през бариерата навлезе в Колонията. Един от войните носеше високо тясно знаме с йероглифи. Предводителят издигаше факли в ръцете си и те хвърляха странни сенки.
Хай стрийт и кеят все още бяха претъпкани в приятната вечер. Търговци, войници, моряци, дюкянджии правеха редовната си разходка или стояха на групички, бъбреха и се смееха, тук-там започваха импровизирани концерти и се клатушкаха пияници или се мяркаха ловки мъжки проститутки. Долу на брега неколцина моряци бяха напалили огън и танцуваха пиянски около него. Сред тях имаше някакъв травестит. От далечината се носеше приглушеният тътен на Пияния град.
Всички забелязаха зловещото присъствие на новодошлите. Хората се заковаха на място. Разговорите стихнаха по средата на думата. Обърнаха погледи на север. Най-близкостоящите се отдръпнаха заднишком. Неколцина се заопипваха за револверите си и се проклеха, че не са си ги взели. Други се разстъпиха, а един войник в отпуск хукна презглава да повика нощния матроски караул.