Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Съквартирант на Клей в двустайния апартамент беше Джона, стар приятел от Юридическия факултет, който на четири пъти бе късан на изпитите за член на адвокатската колегия, докато накрая ги бе взел, но въпреки това се препитаваше с продажба на компютри и за половин ден изкарваше повече пари, отколкото Клей за цял — факт, на който Клей героично се опитваше да не придава значение.
На сутринта след раздялата с Ребека Клей извади „Уошингтън Поуст“ от пощенската кутия и се настани на кухненската маса с първата си чаша кафе за деня. Както обикновено отвори направо на финансовия раздел за един кратък, злорад поглед върху жалкото борсово представяне на БВХГ. Акциите на компанията почти не се търсеха и малцината заблудени инвеститори бяха повече от доволни да се отърват от тях за 0,75 долара на парче.
Е, кой беше загубенякът в случая?
И най-важното: нито дума за толкова важните изслушвания в подкомисията на Ребека.
След като се порадва на унижението на противниците си, Клей се прехвърли на спортните страници, като си каза, че е време да забрави за семейство Ван Хорн. И за тримата.
В седем и двайсет — тогава обикновено закусваше мюсли с прясно мляко — телефонът иззвъня. Той се усмихна и си каза: „Тя е. Връща се вече!“ Никой друг не би му звънял толкова рано сутрин. Освен може би интимният приятел или съпругът на поредната дама, която си отспиваше снощния махмурлук в леглото на Джона. През годините Клей на няколко пъти бе отговарял на подобни позвънявания. Джона обожаваше жените, особено заетите. Казваше, че в тях вижда далеч по-сериозно предизвикателство.
Само дето не беше Ребека, нито поредният измамен съпруг или интимен приятел.
— Мистър Клей Картър? — запита непознат мъжки глас.
— На телефона.
— Мистър Картър, казвам се Макс Пейс и набирам служители за юридически фирми в Ню Йорк и Вашингтон. Вашето име привлече вниманието ни и мисля, че мога да ви предложа две много съблазнителни длъжности. Имате ли нещо против да ви поканя на един обяд?
Клей си глътна езика. По-късно, под душа, щеше с учудване да си спомни, че идеята за един хубав обяд бе първото нещо, което му бе хрумнало.
— Ами става — успя да каже той. Ловците на мозъци, както им викаха, бяха неразделна част от правната професия, както и от всяка друга. Само дето те рядко си губеха времето с постното меню в СОЗ.
— Добре тогава. Да се срещнем във фоайето на хотел „Уилард“, да речем, точно в дванайсет?
— Става — повтори Клей, докато погледът му пробяга върху купчината неизмити чинии в мивката. Май беше истина. Май не сънуваше.
— Благодаря, тогава доскоро. Мистър Картър, уверявам ви, че няма да си загубите времето.
— Ъъъ, добре.
Макс Пейс затвори; няколко секунди Клей остана неподвижен, стиснал слушалката, вперил поглед в мръсните чинии, докато се чудеше кой от бившите му състуденти в Юридическия се опитва да му свие тоя мръсен номер. Или може би Бенет Булдозера му отмъщаваше като за последно?
Той не се бе сетил да поиска телефонния номер на Макс Пейс. Не му бе дошло на ума дори да го запита за коя агенция работи.
Да не говорим, че нямаше чист костюм. Притежаваше общо два костюма — и двата сиви, единият плътен, другият тънък. Служебният му гардероб, така да се каже. Слава богу, в СОЗ нямаше задължителен стил на обличане, така че там той обикновено ходеше със светъл памучен панталон и синьо сако. Когато се явяваше в съда, прибавяше вратовръзка, но я сваляше още с излизането си от съдебната зала.
Под душа Клей реши, че облеклото няма значение. Макс Пейс знаеше къде работи и имаше известна представа колко малко пари изкарва. Така че, ако Клей се явеше на срещата с протрити памучни панталони, тъкмо щеше да има основание да се пазари за повече пари.
Докато висеше в задръстването по моста „Арлингтън Мемориъл“, той реши, че най-вероятно се е намесил баща му. Навремето старият Картър бе принуден да напусне Вашингтон, но все още имаше връзки и сигурно бе намерил сили да поиска една последна услуга за сина си. Когато дългата и славна кариера на Джарет Картър бе завършила със зрелищен провал, той бе подтикнал сина си към попрището на обществен защитник. Сега обаче периодът му на чиракуване бе приключил. След пет години, прекарани в окопите, бе дошло време Клей да си потърси истинското място в професията.