Разединени равнини
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разединени равнини». Краткое содержание книги:
Въпреки това писъци нямаше и липсата на този съществен елемент от всяка битка придаваше ужасна нереалност на сцената. Атакуващите допреди малко осоиди не пестяха яростните си крясъци, а мравкородните дори умираха мълчаливо… е, ако не се броят прощалните думи, които пращаха по своята вътрешна мрежа. И в последните им мигове, запита се Салма, дали тази връзка беше благословия за падналите или мъчение за оцелелите?
Артилерията върху стените продължаваше да стреля упорито, катапултите, требушетите и другите смъртоносни играчки на Умелите се въртяха и накланяха в опит да вземат на прицел обсадните машини на врага. Тото изскочи навън, гушнал арбалета си за многократна стрелба миг преди нова вълна осородни да прелети над главите им. Тези бяха от вид, който Салма познаваше, по-дисциплинирани и с по-солидни доспехи — леките въздушни отряди на имперската армия. Арбалетите лесно можеха да ги свалят, но осоидите бяха уцелили момента идеално и удариха преди защитниците да са се прегрупирали. Някои кръжаха във въздуха и изстрелваха енергийни жила, други кацаха по крепостните стени или продължаваха към града. Имаше и чужденци сред тях, забеляза Салма — мъже от други раси, но с нагръдници и доспехи в имперските цветове. Един такъв прелетя ниско над приклекналите войници и хвърли нещо зад себе си, което избухна сред пламъци и натрошени парчета от каменната настилка.
Салма усети как крилете му се появяват сякаш по своя воля и миг по-късно, без ясна стратегия, той вече се издигаше към крепостната стена. Наръга в движение един спускащ се нашественик, инерцията вля допълнителна сила в удара и мечът му прободе плътта на противника между металните плочки на ризницата. Осоидът се сгърчи в агония. Салма заряза меча си и продължи нагоре към върха на стената, където се нахвърли на друг вражески войник, който се биеше с един от защитниците. Още преди да е кацнал на каменната пътека, Салма изтръгна меча от ръката му и го прониза.
Битката още не се беше изродила в хаос, но скоро и това щеше да стане. Равнината отвъд крепостните стени гъмжеше от бойни машини. Много от тях продължаваха да обстрелват града с експлозивните си снаряди, нищо че собствените им войници също попадаха под обстрела. Сражението върху самата стена се беше разделило на стотици единоборства. Мравкоидите бяха по-силни и по-организирани, но осородните можеха да летят и се възползваха максимално от това свое предимство, повличаха мъже и жени, докато те загубят опора под краката си и пропаднат, обстрелваха с жила жертвите си отвисоко и ги връхлитаха от всички посоки.
Но защитниците долу идваха на себе си. Арбалетите подновиха своята песен и имперските въздушни нападатели ставаха жертва на все по-масирания и точен преграден огън. Салма вече не би могъл да излети от стената без риск да го сбъркат с летящия противник. Оглеждаше се в търсене на стълкновение, където да се намеси, когато над бойниците се появи осоид, нападна го и едва не го събори от стената. Сборичкаха се ожесточено, като всеки се стараеше да задържи настрана противниковия меч. Мравкородни се биеха навсякъде около Салма, но нямаше да му помогнат, докато сам не поискаше помощ по мисловната им мрежа — нещо, което той не можеше да направи.
Осородният войник беше по-силен от него и постепенно го изтласкваше назад, докато Салма не увисна наполовина над пропастта. Неравната каменна настилка се впиваше болезнено в ребрата му, но накрая Салма успя да провре коляно под слабините на мъжа, извъртя се и използвайки инерцията на противника, го преметна с главата надолу в бездната.
Осоидът извика моментално крилете си, но това не го спаси от преградния огън — една стрела го намери и го свали на земята долу. Салма се отпусна на коляно зад защитния парапет и се опита да прецени ситуацията. Повечето летящи нападатели вече бяха извън играта, но не и артилерията. Той надникна над стената.
Част от вражеските машини бяха унищожени, но другите продължаваха да обстрелват града и пред очите на Салма един от експлозивните снаряди удари кулата на Паропс. Артилерията на мравкоидите се концентрираше върху онези обсадни машини на врага, които продължаваха да се придвижват към крепостните стени. Две от тях привлякоха вниманието му — приличаха на гигантски мокрици, обшити нагъсто с метални плочи, които пълзяха напред с тягата са собствените си механизми. Едната се разтърси от пряко попадение на снаряд от грамадни камъни, които оставиха големи вдлъбнатини в бронята й.