Разединени равнини

Салма се събуди, когато тя се изниза от леглото му. Оскъдна светлина нахлуваше през двата тесни прозореца под тавана и подсилваше бледността на кожата й. Никога не беше виждал толкова бледа кожа, като алабастър с пепеляви отсенки. На тази сурова и безцветна светлина жената сякаш грееше отвътре в контраст в тъмнината наоколо.

Името й, спомни си той, беше Базила. Вторият разпит, на който го подложи, беше по-любезен от първия, а третият, по някое време след полунощ, беше още по-любезен. Никога не бе подозирал, че мравкородните имат дори минимален усет към меките изкуства, както неговият народ наричаше акта на интимност. Мравкоидите изглеждаха студени и прагматични до мозъка на костите си. Е, този път топлотата беше в изобилие, поне докато Салма не се запита с колко ли точно жени в града прави любов едновременно. Тя беше по-силна от него и по-целеустремена, постоянно му отнемаше контрола над ситуацията като офицер, който командори цивилен гражданин. За мъж, свикнал да съблазнява жените без особени усилия, преживяването беше ново и много интересно.

Гледаше я с притворени очи как облича туниката и бричовете си. Базила стягаше връзките на сандалите си, когато най-сетне забеляза, че е буден и я наблюдава.

— Заспивай — каза тя.

— Не ми се спи. Вече се зазорява?

— Да. Имам работа.

Гледаше я как нахлузва плетената си ризница и с отработени движения се извива да стегне страничните катарами. Знаеше или поне подозираше, че втори път няма да си легнат, че първия път я е водило чисто любопитство. Колкото до него, покрай другите неща това беше начин да покаже на Тарк, че все още има известен контрол над съдбата си.