Разединени равнини
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разединени равнини». Краткое содержание книги:
Пространството пред портите беше пълно с мравкородни войници, въоръжени с арбалети и пълни с колчани стрели. На стените горе, чиято каменна корона носеше спомена от вчерашния обстрел, имаше още войници и част от тях стискаха по-сериозни оръжия. Гвоздистрели — грозновати устройства със заряд от огнепрах, и големи арбалети за многократна стрелба, които се зареждаха с помощта на манивела и се обслужваха от по двама войници всеки.
Стреляха. Всички мъже на стената стреляха или право напред, или леко под ъгъл нагоре. Чу се трясък на голям механизъм и рамото на катапулта върху кулата на Паропс полетя напред, изстрелвайки във висока дъга товара си от огромни каменни късове. По цялото протежение на стената други машини правеха същото.
А после осоидите се стовариха върху стената и онова, което Салма досега бе чувал само от разказите на очевидци, изведнъж стана реално.
Първата вълна заля стените на Тарк във вид на многобройна сбирщина от въоръжени с копия диваци, които налитаха право срещу преградния огън на защитниците. В безредния им фронт бързо се отвориха големи пробойни. Кажи-речи трима от всеки четирима окапаха от небето още в началото на атаката, веднага щом силуетите им се издигнаха над крепостните стени. Някои загиваха на място. Други падаха с писъци отсам стените и там мравкородните войници ги довършваха с прагматична бруталност. Оцелелите очевидно не се впечатляваха от тежките загуби. Някои кацаха върху стените. Други връхлитаха върху чакащите отдолу войници или продължаваха към града. Обзети от бяс и с пяна на уста, те мятаха копията си и изстрелваха енергийни жила, вадеха тежки мечове от коланите си и сееха смърт. Един кацна близо до входа на кулата и хвърли копието си с такава сила, че то проби ризницата на таркиански войник и го събори на земята. Салма изскочи моментално навън, издигна се във въздуха и се стовари с протегнат меч върху осородния дивак. Друг мравкоид вече бе скъсил разстоянието и дивакът пое двата удара с меч почти едновременно. Нададе вой, в който се четеше повече ярост, отколкото болка, замахна с меча си към Салма, а после и към мравкородния войник, който успя да се предпази с щита си, преди врагът да се е строполил мъртъв на земята.
Втора вълна заливаше стените, толкова скоро след първата, че повечето войници не бяха успели да презаредят. Дори и така, нападателите платиха тежък данък на арбалетите за многократна стрелба. Вече по цялата стена се водеше ръкопашен бой, а в двора зад портите продължаваха да се сипят — и кацащи, и падащи — противникови войници.
Досега Салма не беше виждал мравкоиди по време на бой. Липсата на всякакъв смут и колебание беше впечатляваща. Отпорът им се отличаваше с методичност и ефикасност, без бързане. Нападателите откриха, че не са в състояние да изненадат противника и че всеки боец, към когото налитат в гръб, се обръща да ги посрещне навреме. Мравкородните разчитаха на стотици очи, които да им пазят гърба. Осоидите нанесоха известни поражения с жилата си и бясната сеч, но колко нищожни бяха тези поражения! В огромната си част втората им вълна се превърна в трупове, а защитниците дадоха не повече от двайсетина жертви.
— Ей ти, прибирай се вътре! — извика му през рамо един от войниците. — Тук не е място за цивилни.
— Аз не съм цивилен! — сопна се в отговор Салма. — Виж, имам меч!
Мъжът се канеше да отговори, когато нещо привлече погледа му нагоре. Всички гледаха към небето и изражението на лицата им беше еднакво, питащо…
А после всички хукнаха. Без дума, без паника или уплашени викове, войниците се пръснаха кой както свари. Онези в края на двора се изтегляха на бърз ход към страничните улички, други се притискаха към крепостната стена. Някои се прикриха във входовете на близките сгради. И всичко това в рамките на броени секунди. Салма сигурно още щеше да стои на мястото си, ако един от защитниците не го беше избутал без приказки към входа на кулата, където налетяха на засилилия се Тото и в резултат всичките паднаха един връз друг на прага.
Първата експлозия дойде откъм другата страна, вляво от главната порта. Гръмотевичен трясък, вълна от огън, камъни и прах, която помете неколцина войници, а други засипа с метални шрапнели и парчета камък. На върха на кулата катапултът се завърташе тромаво, докато вражеските снаряди продължаваха да валят, някои току пред портата, други прехвърляха стените и поразяваха близките сгради в спорадичен и сякаш безцелен огнен дъжд. Всяко попадение нанасяше тежки щети върху зидарията, а шрапнелите се пръскаха в режещи дъги. Войниците държаха щитовете над главите си и отстъпваха в търсене на прикритие. Ала огнените топки падаха една през друга около портата, където само допреди секунди имаше стотици мъже, и всеки снаряд убиваше поне по един войник. Прикрил се зад входа на кулата, Салма видя щитове да се изкривяват навътре под невидимия юмрук на експлозиите, една врата наблизо се сцепи на трески, мъже и жени се обръщаха да посрещнат смъртта си.