Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Да кажа? — попита тя и го изгледа скептично. — С кое?
— С това „О“.
— Нищо. Просто „О“ като „О“.
Ерик изведнъж разбра, че го правят на глупак, и усети как червенината се надига от врата към лицето му.
— Ти май се занасяш с мен.
Тя се пресегна през тезгяха и го потупа по страната.
— Никак не е трудно.
— Какво ти става? — попита той, загубил всякакво чувство за хумор. — Да не си ми сърдита?
Тя въздъхна.
— Просто съм сърдита на всички мъже.
— Е, ами тогава изкарай си го на някой друг — каза Ерик.
Очите й се присвиха.
— Виж ти каква неочаквана нежност за човек, който е убивал с дузини и е спал с курви до приятелите си.
Ерик се обърка. Погледна я и попита смутено:
— Ти какво мислиш за мен?
Кити се вгледа в лицето му дълго и мълчаливо, след което тихо отвърна:
— Не знам.
Ерик я зяпна. На светлината на факлата горната й устна лъщеше. Беше се изпотила, въпреки вечерния хлад.
След малко тя попита:
— А ти какво искаш?
Ерик поклати глава.
— И аз не знам, но… просто не ми хареса, когато ти…
— Казах „О“? — довърши вместо него тя.
Прозвуча толкова глупаво, че Ерик се засмя.
— Да, точно това имах предвид.
— Я ела с мен — каза тя.
Даде знак на едно от другите момичета, че излиза, и поведе Ерик през кухнята, покрай готвача и помощниците му, и излязоха през задната врата в двора зад хана.
За миг Ерик изпита странното чувство за нещо познато; беше отраснал точно в такъв двор, с конюшнята и ковачницата, и с плевника зад хана, разбира се. Около кладенеца имаше дървена пейка, за по-ниските, които не могат лесно да извадят ведрото. Кити седна на нея и махна на Ерик да седне и той.
— Колко е тихо тук — каза Ерик.
Кити сви рамене.
— Не съм забелязала. Обикновено съм много заета.
Ерик седна, а Кити се наведе и го целуна. За миг той остана неподвижен, после отвърна на целувката й. Целувката продължи дълго. После тя се отдръпна, погледна го и каза:
— Никога не съм го правила.
— Не си целувала мъж? — Гласът на Ерик беше пълен с изненада.
— Аз съм крадла, не съм курва — каза тя. — Изнасилвали са ме и мъже са си пъхали езиците в устата ми, но никога не бях целувала някого.
Ерик зяпна.
— Ами Боби? — успя той да изломоти най-сетне.
Тя сви рамене.
— Какво Боби?
— Ами, аз мислех… — Ерик се поколеба. — Просто всички смятахме, че вие с него…
Тя сведе очи.
— Щях да го направя, ако беше поискал. Той беше добър с мен. Даже по-добър, отколкото заслужавах. Искам да кажа, той се държа грубо с мен онази нощ, когато ме хванахте, заплашваше, че ще ме обеси и така нататък, но общо взето ми беше смешно. И не позволи на никого да ме нарани. — Кити посочи към хана. — Трябваше да следя за Шегаджии и за всеки, който души наоколо, но сега съм просто момичето на тезгяха. Не е лошо. Защото не искам да съм курва.
Сведе очи.
— Щях да легна с Боби, защото той беше добър с мен, но не го обичах и той не ме обичаше. — Погледна Ерик. — Мисля, че той не обичаше никого… освен може би капитан Калис.
— Боби му беше предан.
— По едно време мислех, че може да е от онези мъже, които обичат други мъже. — Тя махна с ръка. — Не че ме интересува — не съм поклонничка на Сунг Благочестивата. После чух, че прескача редовно в „Бялото крило“, и мисля, че просто е искал да го чеше където го сърби някоя, която…
— За която не му пука ли? — помогна й Ерик.
— Аха. Точно така. Че ако го направи с мен или с някоя друга, която не е курва, това може да направи нещата… нали разбираш, различни.
Ерик кимна.
Кити въздъхна.
— Боби се шегуваше и ме разсмиваше. Отначало се боях от него, защото казваше, че ще ме убие, ако предам принца или херцога, и виждах в очите му, че говори сериозно. Но след време, когато хората тук почнаха да се държат добре с мен, ами… престанах да се боя.
— Нямам къде да отида, тъй че харесва ли ми, или не, това е домът ми. — Тя помълча малко, загледана към хана. — Не е лош живот. Знам, че идва нещо голямо. Не може да работиш тук и да не схванеш някои неща. Войници, които не дрънкат за това, което правят, пазят тайна. Така че идва нещо голямо. Не зная какво и мисля, че не държа да го знам. — Отново се смълча и вдигна очи към светлата луна.
После изведнъж се обърна към Ерик.
— Но след като Боби вече го няма, ти си мъжът, който се държи най-мило с мен. Мъжете понякога казват разни работи за мен на другите момичета, но ми е все едно. Докато ти, ами… ти просто винаги си бил добър с мен.
Ерик сви рамене и отвърна:
— Мисля, че знам какво е да си имал лош късмет.
— Не можеш да знаеш какво е да си на улицата.
Той не отвърна нищо, само я гледаше. Тя продължи: