Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Невинните [calibre 1.48.0]
Невинните [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Невинните [calibre 1.48.0]

Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:

Когато законите не могат да свършат работа, идва ред на Уил Роби. Защото Америка има врагове, с които полицията, ФБР и дори армията не могат да се справят. Тогава викат Роби, наемен убиец на правителството на САЩ, който никога не задава въпроси и винаги уцелва мишената. Но след 12 години успешни мисии той допуска непростима грешка в кариерата си.
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 145
Перейти на страницу:

Отчасти беше доволен, че тя реши да се върне, но дълбоко в себе си не беше сигурен, че е готов за тази допълнителна отговорност. Все пак задоволството преобладаваше.

Дали това не се дължи на чувството за вина, защото позволих да убият невръстно дете пред очите ми? Дали не искам да я изкупя, като се опитвам да спася Джули от хората, които я преследват?

След известно време чу отварянето на врата и стъпките на боси крака по коридора. Казанчето на тоалетната издаде характерния си звук, чу се шуртенето на водата в мивката. Това продължи доста време.

Тя слезе долу двайсетина минути по-късно. Закуската беше почти готова.

— Чай или кафе? — попита той.

— Кафе — отвърна тя. — Черно.

— Ето го там. Чашите са в шкафа до хладилника, на най-горния рафт.

Роби разбърка овесените ядки и разпечата опаковката с яйцата.

— Рохки, бъркани или твърдо сварени? — попита той.

— Че кой още вари твърди яйца?

— Аз.

— Бъркани.

Роби започна да разбива яйцата в някаква купа и вдигна поглед към малкия телевизор върху хладилника.

— Я да видим…

Джули отметна влажната си коса назад, отпи глътка кафе и погледна към телевизора. Беше се преоблякла. Навън бавно се разсъмваше. На ярката светлина в кухнята изглеждаше по-дребничка и доста по-спретната от снощи.

Лютивия спрей вече го нямаше. Държеше с две ръце порцелановата чаша. Лицето ѝ беше чисто, но очите ѝ бяха подпухнали и зачервени. Беше плакала.

— Имаш ли цигари? — попита тя, почувствала се неудобно от огледа.

— Още си много малка — отвърна той.

— За какво? За да умра?

— Иронията ти е уместна, но нямам цигари.

— Не си ли пушил някога?

— Пушил съм. Защо питаш?

— Приличаш на този вид хора.

— Какъв по-точно?

— На онези, които правят нещата по свой начин.

Звукът на телевизора беше изключен, но кадрите на екрана говореха сами за себе си. Димящият автобус, който сега бе оголен скелет от метал. Всичко запалимо беше изчезнало: седалки, гуми, човешки тела.

И двамата гледаха втренчено.

Роби беше наясно, че резервоарът е бил пълен догоре за предстоящото пътуване до Ню Йорк. А горивото се бе възпламенило, превръщайки всичко наоколо в огнен ад. Във вътрешността на автобуса бяха открили над трийсет напълно обгорели трупа. Истински крематориум. Съдебната медицина щеше да има много работа.

— Ще усилиш ли звука? — попита Джули.

Роби взе дистанционното и натисна копчето за усилване.

Водещият беше сериозен, а гласът му звучеше мрачно:

— Автобусът е изпълнявал курс до Ню Йорк. Взривил се е малко след един и половина през нощта. Оцелели няма. Засега ФБР не изключва терористична атака, но до този момент все още не е ясно защо точно този автобус е станал обект на подобна атака.

— Според теб какво се случи? — попита Джули.

— Нека първо да хапнем — каза той.

Следващите петнайсет минути изтекоха в дъвчене, преглъщане и пиене на кафе.

— Отлични яйца — обяви Джули, отмести чинията си и стана да си сипе още кафе. Бавно вдигна очи от полупразната чиния и го погледна. — Сега вече можем да поговорим, нали?

Роби кръстоса ножа и вилицата си върху чинията и се облегна назад.

— Предполагам, че експлозията е дело на онзи, който те нападна — каза той.

— Смяташ, че е бил камикадзе?

— Може би.

— Но в такъв случай би трябвало да забележиш бомбата.

— Сигурно. Повечето бомби заемат голямо пространство. Наредени една до друга пръчки динамит, жици, батерия, детонатор. Но не забравяй, че аз го завързах здраво. Не е бил в състояние да задейства каквото и да било.

— Значи не е бил той.

— Напротив. Не е много трудно да се взриви един автобус. Може да не е било бомба, а само пресовка С-4 или семтекс, скрита някъде в дрехите му. Пълният резервоар свършва останалото. Запалителни изпарения, плюс достатъчно гориво за поддържане на огъня. Не е изключено и дистанционно взривяване. Самият аз съм склонен да мисля, че се е случило именно това, тъй като обездвижих напълно онзи тип. Около половината от камикадзетата в Близкия изток изобщо не задействат детонатора. Това се прави дистанционно от наблюдаващите операцията, скрити някъде на безопасно разстояние.

— Значи тяхната работа не е никак трудна — каза тя.

Роби си помисли за своя наблюдаващ, който беше разпоредил стрелбата, стоейки на безопасно разстояние.

— Склонен съм да приема, че е така — кимна той.

— Какво следва от всичко това?

— Следва, че нещо друго е взривило автобуса.

— Например?

— Една от възможностите е запалителен куршум в резервоара. Изпаренията пламват и… бум. Запаленото гориво свършва останалото.

1 ... 27 28 29 30 31 32 33 34 35 ... 145
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)