Принцеса с часовников механизъм

пет точки. Може би трябва да поработите над умението и техниката си, но

несъмнено притежавате естествена дарба. Нуждаете се от практика.

— Уил ме тренира — информира го Сесили, докато той се

приближаваше.

Едното ъгълче на устните му се повдигна.

— Както казах — трябва ви практика.

— Предполагам, че вие можете да го направите по-добре.

Гейбриъл издърпа ножа от стената и острието проблесна, когато го

завъртя между пръстите си.

— Да — отвърна той. — Бях обучен от най-добрите, а сега на свой ред

обучавам госпожица Колинс и госпожица Грей...

— Чух. Докато не ви омръзнало. Не бих казала, че това е отдадеността,

която човек би търсил у един учител. — Сесили се стараеше да говори

равнодушно. Помнеше допира му, когато й беше помогнал да се изправи в

имението Лайтууд, но знаеше, че Уил не го харесва, а и самоуверената

хладина в гласа му я дразнеше.

Гейбриъл докосна върха на ножа с пръста си и начаса избликна капка

кръв, като алено мънисто. Той имаше мазолести пръсти, а опакото на

дланите му беше осеяно с лунички.

— Преоблекли сте се.

— Цялата бях покрита с кръв. — Погледът й го обходи изпитателно от

горе до долу. — Виждам, че вие не сте.

За миг по лицето му пробяга странно изражение. Изчезна само след

миг, ала Сесили достатъчно дълго бе гледала как брат й крие чувствата си,

за да разпознае признаците.

— Тук нямам дрехи — отвърна той. — А и не знам къде ще живея. Бих

могъл да се върна в някоя от къщите на семейството ми, но...

— Обмисляте дали да не останете в Института? — учуди се девойката,

прочитайки го върху лицето му. — Какво каза Шарлот?

— Ще разреши. — За миг изражението на Гейбриъл се промени и там,

където досега имаше само суровост, неочаквано се появи уязвимост. —

Брат ми е тук.

— Да — отвърна Сесили. — Моят също.

За момент младежът не каза нищо, сякаш това изобщо не му беше

минало през ума.

— Уил — рече той най-сетне. — Много приличате на него. Доста е...

смущаващо. — След това поклати глава, сякаш за да проясни мислите си.

— Преди малко го видях. Излизаше от Института така, сякаш четиримата

конници на Апокалипсиса са по петите му. Предполагам, че нямате

представа какво става?

Цел. Сърцето на Сесили подскочи. Тя издърпа ножа от ръцете на

Гейбриъл, без да обръща внимание на сепнатото му възклицание.

— Ни най-малко — отвърна, — но възнамерявам да разбера.