Планината Грей

Лейди се върна, воняща на цигарен дим и все така нервна. Прегледаха и останалите ѝ неплатени сметки.

– Има ли начин да ми помогнете? – попита тя е влажни очи.

– Разбира се – увери я Мати прекалено оптимистично. – Имам известни успехи в преговорите с УСЗ. Не са свикнали да се намесват адвокати и макар да са такива здравеняци, не е трудно да ги сплашиш. Познавам съдията, а в затвора вече им е омръзнало да хранят Стоки. Можем да го извадим и да го върнем на работа. После сигурно ще обмислим възможността да обявите фалит, за да спасите дома си, и да изплатите част от тези сметки. Аз ще се спазаря с фирмите за комунални услуги.

Мати изреди набързо тези смели ходове, като че ли вече бяха направени, и Саманта внезапно се почувства по-добре. Лейди успя да се усмихне – за пръв и единствен път.

– Дай ни няколко дни – каза Мати – и ще съставим план. Не се колебай да звъннеш на Саманта тук, ако имаш въпроси. Тя ще е наясно с всичко по случая ти.

Сърцето на Саманта прескочи, когато чу да споменават името ѝ. В този момент почувства, че нищо не знае и не може.

– Значи имаме двама адвокати? – попита Лейди.

– Със сигурност.

– И не искате пари?

– Точно така, Лейди. Ние оказваме правна помощ. Услугите ни не се заплащат.

Лейди закри очи с ръце и се разплака.

Саманта още не се беше възстановила от първата си среща с клиент, когато я повикаха за втора. Анет Бревард, “младши партньорът” в Планинската служба за правна помощ, реши, че ще е полезно за новата им колежка да разбере от първа ръка какво представлява битовото насилие.

Анет беше разведена, имаше две деца и живееше в Брейди от десет години. Преди беше живяла в Ричмънд и беше работила в средно голяма правна кантора, но след мъчителния развод си бе събрала багажа и бе избягала в Брейди с децата. Бе започнала работа при Мати, защото във Вирджиния не се намирало нищо друго. Определено нямала планове да остава в Брейди, но кой ли може да планира живота си до самия му край? Сега живееше в стара къща в центъра на града. Зад къщата имаше самостоятелен гараж. А над гаража – двустаен апартамент, който щеше да бъде домът на Саманта през следващите няколко месеца. Анет реши, че след като стажът не е платен, Саманта пък няма да плаща наем. Поспречкаха се по този въпрос, но Анет не отстъпваше. Саманта нямаше друг осъществим вариант и се нанесе с обещание да гледа децата без заплащане. Дори можеше да паркира форда си в гаража.

Клиентката беше трийсет и шест годишна и се казваше Фийби. Бе омъжена за Ранди и двамата току-що бяха прекарали неприятен уикенд. Ранди беше в ареста на около шест пресечки от Службата за правна помощ (същия арест, в който едва не попадна и Саманта), а Фийби седеше в кабинета на адвокатките с подуто око, рана на носа и ужас в очите. Състрадателно и много доброжелателно Анет я разпитваше за случилото се. Саманта отново се мръщеше умно, без да издава нито звук, водеше си бележки и се питаше колко ли откачени хора живеят по тези места.