Планината Грей
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ОБСИДИАН
- ISBN: 9789547693685
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Планината Грей». Краткое содержание книги:
Анет се усмихна доволно. Погледна часовника си, отвори една папка и извади някакви документи.
– След пет минути трябва да се обадя по телефона. Саманта, това е въпросникът ни за случаите на развод. Съвсем прост е. Минете го заедно с Фийби. Събери цялата информация, която успееш. Ще се върна след половин час.
Саманта взе въпросника така, сякаш се бе оправяла с десетки такива.
Един час по-късно, вече в безопасност в импровизирания си кабинет, Саманта затвори очи и пое дълбоко въздух. Кабинетът ѝ явно беше бивш склад, тесен и претъпкан, с два паянтови стола и кръгла маса с изкуствен плот. Мати и Анет се извиниха и ѝ обещаха в някой момент да ѝ дадат нещо по-добро. Едната стена беше почти изцяло заета от голям прозорец, който гледаше към паркинга отзад. Саманта беше признателна за светлината.
Колкото и малък да беше кабинетът ѝ, онзи в Ню Йорк не беше по-голям. Мислите ѝ неволно се връщаха към голямата фирма с всички високопарни обещания и сложни процедури. Усмихна се, когато си припомни, че не трябва да отчита изработените часове, че не е под неумолимото напрежение да ги увеличава още и още, да печели повече пари за големите шефове на върха, да ги впечатлява с цел един ден да стане като тях. Погледна часовника си. Беше единайсет, а тя не беше отчела нито един изработен час, нито пък щеше скоро да го направи. Древният телефон звънна и не ѝ остави друг избор, освен да вдигне.
– Обаждане на втора – съобщи Барб.
– Кой е? – попита напрегнато Саманта. Първото ѝ телефонно обаждане.
– Някой си Джо Дънкан.
– Защо иска да говори с мен?
– Не е казал такова нещо. Каза, че му трябва адвокат, а в момента Мати и Анет са заети. Пада се на теб.
– За какъв случай? – попита Саманта и погледна към шестте си небостъргача върху шкафа за документи, купен от магазин за военни запаси.
– Социална осигуровка. Внимавай. На втора линия.
Барб работеше на хонорар и седеше на рецепцията.
Саманта беше разговаряла с нея само няколко секунди по-рано днес сутринта, когато ги запознаха. В Службата на хонорар работеше и правната асистентка Клодел. Изцяло женски състав.
Саманта натисна копчето за втора линия и каза:
– Саманта Коуфър.
Господин Дънкан я поздрави и я попита дали наистина е адвокат. Тя го увери, че е, но в същия момент сама се усъмни. Той поде разказа си. Преживявал труден момент и много искал да поговори затова. Той и семейството му били сполетени от всякакви нещастия. Съдейки по първите десет минути говорене, човекът явно имаше достатъчно проблеми, с които да ангажира малка правна кантора в продължение на няколко месеца. Бил безработен – неправомерно уволнен, което си било отделна история, – но сериозният проблем представлявало здравето му. Имал дискова херния на долните прешлени и не можел да работи. Подал документи да бъде обявен за нетрудоспособен и да получава социални помощи, но му отказали. И сега губел всичко.
Саманта не можеше да му помогне почти с нищо, затова с удоволствие го остави да дърдори. Половин час по-късно обаче се отегчи. Оказа се предизвикателство да приключи разговора – той беше отчаян и се бе вкопчил в нея, – но накрая успя да го убеди, че незабавно ще прегледа случая му заедно със специалист по социално осигуряване и ще се свърже е него.
На обед Саманта беше прегладняла и изтощена. Умората ѝ не се дължеше на факта, че часове наред бе чела и размишлявала над дебели папки с документи, нито на жестокото напрежение да впечатли хората, нито на страха, че не се справя и ще се окаже изхвърлена от надпреварата да стане партньор. Не беше изтощението, с което беше свикнала през последните три години. Силите ѝ се бяха стопили от шока и от страха да се взре в емоционалната разруха на истинските човешки същества, на отчаяните хора, лишени от надежда, които се бяха обърнали към нея за помощ.
За всички останали във фирмата си беше най-обикновен понеделник. Събраха се в главната заседателна зала на обяд, който си носеха в кафяви книжни пликове – седмичен ритуал, по време на който хапваха набързо и обсъждаха дела, клиенти или други наложителни неща. Този понеделник обаче главната тема беше новата стажантка. Опитаха се да я преценят. И накрая я насърчиха да говори.
– Ами нуждая се от малко помощ – призна Саманта. – Току-що говорих по телефона с човек, подал молба да бъде обявен за нетрудоспособен, обаче му отказали. Каквото и да означава това.