Разкриването на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-37-2
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Разкриването на Атлантида». Краткое содержание книги:
Белязан воин…
Алексий оцелява след две години, изпълнени с неописуемо мъчение в ръцете на богинята на вампирите. Сега обаче му е наредено да се съюзи с красива жена войн и да изпълни най-опасната мисия в живота си: да върне в Атлантида свещен скъпоценен камък, познат като Проклятието на вампирите. Без него Атлантида не може да се възроди над повърхността и да заеме полагащото ? се място. Но когато злото го заплашва, какво ще последва Алексий – дълга или сърцето си?
Потомка на богинята Диана...
Грейс е част от бунта срещу вампирите и шифтърите, които се опиват да превземат света ?. Тя и лъкът ? са смъртоносни, защото, когато се прицели, никога не пропуска мишената. Но внезапно вниманието ? е привлечено от един наранен атлантски воин, който вижда в нея оръжие, а не жената, която е.
Когато хиляди животи са изложени на риск, дали страстта ще надделее, или целта ? ще бъде достигната?
Щом два свята се сблъскат… Атлантида ще се разкрие.
Животното прекоси тревата и се насочи към Алексий, който присви очи.
– Не се извинявах. Аз съм един от елитните воини на Посейдон, един от най-добрите при това. Служа на бога на моретата и не се извинявам – обясни той на нещото.
Поправка. Беше мъжко.
Кучето излая, седна и погледна към Алексий, с отворена уста, а езикът му висеше от кучешката му усмивка. Забрави за Вен. Дори и животното му се присмиваше.
Грейс го извика.
– Алексий, идваш ли?
Мъжът се изправи и преди да тръгне, почеса кучето зад ушите, след това се насочи към стъпалата като непрестанно си повтаряше да се съсредоточи в мисията. Успокой се и спри да реагираш по такъв начин спрямо тази жена. Трябваше да се срещне с елфа, да намери диаманта и да прекара няколко седмици, помагайки на Грейс с тренировките. Не можеше да е чак толкова зле?
* * *
Фортът, след два дни; късно следобед
Алексий се разхождаше неспокойно из стаите и областта около форта, като кимваше всеки път, когато срещнеше група човеци, които се упражняваха с различни оръжия. След като години бе използвана като туристическа атракция за нарамените с камери туристи и децата със сладоледи, фортът отново изпълняваше целта, за която бе построен. Да ги пази от враговете им. Разбира се, испанците, които някога са го построили, не са си и помисляли, че триста и четиридесет години по-късно неприятелите ще се окажат побеснели шейпшифтъри и вампири. Ала съдейки по масовите убийства на вампири във форта, убийства, заради които вампирите го затворили за посещения на туристи, испанците може и да са били наясно.
Но определено не им е идвало наум, че точно атланти ще тренират хората тук.
Или че ще се провалят в това си начинание. И то грандиозно.
Гореше от желание да изрита стените направени от кокина, но крехката конструкция от миди, пясък и варовик нямаше да понесе удара. За разлика от Грейс, която не беше нито крехка, нито път деликатна, но за сметка на това беше голям трън в задника. Три дни с нея се равняваха на три дни, изпълнени с безмилостна агония. Накъдето и да се обърнеше, я виждаше, напомняща му за това, което не можеше да има и не можеше да докосне.
Не можеше да притежава.
Дори потна и мръсна заради тренировките бе толкова изкусителна, че постоянно трябваше да се възпира да не я вземе в прегръдките си и да я погълне с устни. Най-лошото бе, че беше умна, забавна и великодушна. Всичко, което някога е търсел в една жена, ако някога е търсел изобщо. По онзи начин. За цял живот.
Което беше налудничаво. Както и да е, тя имаше безброй навици, които го влудяваха. Когато планираше стратегия или се опитваше да реши прост проблем с бюджета, имаше навика да хапе долната си устна или да си играе с крайчеца на плитката си. Все неща, които го побъркваха.
Често при това. Да, побъркваше се, но от неконтролируемата си страст.
Искаше да си играе с косата ѝ. Копнееше да захапе устната ѝ. Да я вкуси. Да я хапе. Зъбите му да потънат в плътта ѝ.
Пенисът му да потъне в нея.
– Алексий!
Сякаш призована от страстните му мисли, Грейс го повика. Гласът ѝ разцепи заглушените разговори на бунтовниците, също като електрическа змиорка – водорасли. Внезапно, докато за пореден път наместваше панталоните си в рамките на три дни, се обърна и я намери само на няколко крачки от него. Следобедната слънчева светлина огряваше червеникавите оттенъци в пищната ѝ кестенява коса и Алексий за секунда попадна под магията ѝ.
Но тя, както винаги, трябваше да развали всичко.
– Алексий, трябва да поговорим.
Мъжът се намръщи, всеки мускул в тялото му се стегна под въздействието на музикалния ѝ глас. Не искаше да говори с Грейс. Желаеше да приеме предложението, което очите ѝ с цвят на уиски, предлагаха. Искаше да махне остриетата от бедрата ѝ, оръжията от ханша ѝ, както и лъка и смъртоносните стрели със сребърни върхове от гърба ѝ, да я съблече и да обходи златистата ѝ кожа с устни.
И всичко това, без да пророни и дума.
Жалко. По-скоро адът щеше да замръзне, преди да изкаже мислите си на глас.
– Алексий! – изкусителката му подпря юмруци на красивите си хълбоци и устата му пресъхна.
Фантазиите за това, което прави, докато е гола, превземаха реалността. Реалността, в която тя стоеше тук, без значение дали развеселена, ядосана, или и двете, стиснала сочните си устни, а тъмните ѝ вежди бяха сключени заедно в изражение, което без съмнение гласеше: „Как да превърнем живота на Алексий в ад?“