Разкриването на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-37-2
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Разкриването на Атлантида». Краткое содержание книги:
Белязан воин…
Алексий оцелява след две години, изпълнени с неописуемо мъчение в ръцете на богинята на вампирите. Сега обаче му е наредено да се съюзи с красива жена войн и да изпълни най-опасната мисия в живота си: да върне в Атлантида свещен скъпоценен камък, познат като Проклятието на вампирите. Без него Атлантида не може да се възроди над повърхността и да заеме полагащото ? се място. Но когато злото го заплашва, какво ще последва Алексий – дълга или сърцето си?
Потомка на богинята Диана...
Грейс е част от бунта срещу вампирите и шифтърите, които се опиват да превземат света ?. Тя и лъкът ? са смъртоносни, защото, когато се прицели, никога не пропуска мишената. Но внезапно вниманието ? е привлечено от един наранен атлантски воин, който вижда в нея оръжие, а не жената, която е.
Когато хиляди животи са изложени на риск, дали страстта ще надделее, или целта ? ще бъде достигната?
Щом два свята се сблъскат… Атлантида ще се разкрие.
– Моите мисли не струват нищо, дори и пени – отвърна му тя и се намръщи, докато протягаше дългите си крака под малкото бюро. – Странно как така никой не се притеснява за пари по време на революция. По филмите добрите, изглежда, винаги са оборудвани с най-новите оръжия, а и не се нуждаят от храна.
Изправи се и се запъти към вратата на офиса си, който някога е бил обитаван от офицери. Когато поискаха да наемат форта за „театрални цели“, управниците на града с радост им го дадоха в замяна на годишна такса. Мястото се е ползвало като туристическа атракция, но след като вампирите явно са сметнали, че е политически некоректно да се използва помещение, на което някога са се състояли най-масовите изгаряния на вампири, го затворили. Обзалагам се, че това липсва в книгите, събрали историята на Флорида. Та оттогава градът е на загуба.
Също както и бунтовниците.
– Освен това не ходят до тоалетната! Не си ли забелязала? – попита Сам, докато бавно се присъедини към нея. – Никога не ползват и банята, ако не са някакви момичешки глупости.
Мъжът изръмжа, но Грейс така ѝ не разбра на какво се възмущаваше. Може би и на двете. Сам се държеше като глупав и необразован селяндур, когато му изнасяше. Допреди известно време бе полковник в специалните части, но когато новият им вампирски генерал встъпи в пост, го изгони за неподчинение.
– Защо не се присъедини към паранормалните специални части, Сам?
Погледът му се спря на нея.
– Това пък какво общо има с бани?
– Съжалявам, не исках да любопитствам. Просто смятам, че те ще са очаровани от някой с твоята подготовка и способности. Мислех, че с твоята квалификация би предпочел да си с тях, вместо с някоя пропаднала група. Между другото, какво ще кажеш да поемеш обучението на новите попълнения, а аз да съм човекът, на когото да разчиташ?
Колкото повече се доближаваха до предната част на платформата, напрегнатите гласове ставаха все по-оглушителни. Всички новобранци бяха там и Грейс не можеше да ги съди. Гледката беше уникална.
Фортът се намираше вляво от входа на пристанището, построен на стратегическо място, за да пази най-старите, но и най-често нападаните градове в Америка. На Грейс ѝ бе останало време да разучи историята на тези места и бе удивена. Изоставеният магазин за подаръци бе покрит с потънали в прах книги, които разказваха за голямото здание, града и военните действия в този район. Кендола, испанският губернатор на Флорида, дал нареждането тази крепост да бъде построена. През 1672 година заедно с военния инженер Игнасио Даза и усилията на войници, индианци, роби и сръчни занаятчии строежът започнал. Бедният губернатор починал малко след началото на строежа, но той не бил завършен до 1695 година.
Това, което Грейс намираше за впечатляващо, бе конструкцията на стените. Направени от камъни, по-точно кокина, която съдържа малки мидички, превърнати в твърд камък от самото море. Сякаш богът на Алексий си е играл с такива камъни като дете. Испанците пренесли този камък с лодки от остров Анастасия. Важната задача била възпрепятствана от пирати и бури, но била успешна, и фактът, че тази конструкция и до днес е непокътната, е доказателство за уменията на майсторите.
Тези дни пристанището се е превърнало в дом на много моряци, които се радват на меката зима и се къпят в слънчевите лъчи, огряващи Флорида. От другата страна, на форта, сгушен в прекрасната панорама, се намираше градът. Имаше какво да се види, затова Грейс бе прекарала целия ден, разхождайки се по улиците на стария град. Бе посетила магазини, исторически забележителности, дори и няколко занаятчийници.
Едно момиче, чиито живот бе посветен на боевете и тренировките, се нуждаеше от няколко часа, в които да наблюдава как се духа стъкло.
– Къде се отнесе? – попита я Сам, което я накара да се замисли да не би да я питаше за втори път.
След като излезе от страната на мечтите, му кимна и се усмихна.
– Специалните части няма да ми позволят да взема кучето на разузнаване – обясни той. – А и според Куин имаш специален талант, заради това те е избрала да водиш обучението – мъжът се спря на последното стъпало и подсвирна. – Хайде, Блу.
Най-сбръчканото куче, което Грейс някога бе виждала, вдигна глава, отвори едното, а след това и другото си око и се изправи по изключително нескопосан начин. Сам ѝ беше казал, че Блу е порода кръвоследник.
– Най-добрата порода за проследяване на лошите и спане по верандите – бе обяснил той. – Или за проследяване на лошите, които спят на верандите. Нещо такова.
На лицето на Сам се настани онази уникална усмивка, която ясно ѝ казваше, че се шегува с нея.