Разкриването на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-37-2
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Разкриването на Атлантида». Краткое содержание книги:
Белязан воин…
Алексий оцелява след две години, изпълнени с неописуемо мъчение в ръцете на богинята на вампирите. Сега обаче му е наредено да се съюзи с красива жена войн и да изпълни най-опасната мисия в живота си: да върне в Атлантида свещен скъпоценен камък, познат като Проклятието на вампирите. Без него Атлантида не може да се възроди над повърхността и да заеме полагащото ? се място. Но когато злото го заплашва, какво ще последва Алексий – дълга или сърцето си?
Потомка на богинята Диана...
Грейс е част от бунта срещу вампирите и шифтърите, които се опиват да превземат света ?. Тя и лъкът ? са смъртоносни, защото, когато се прицели, никога не пропуска мишената. Но внезапно вниманието ? е привлечено от един наранен атлантски воин, който вижда в нея оръжие, а не жената, която е.
Когато хиляди животи са изложени на риск, дали страстта ще надделее, или целта ? ще бъде достигната?
Щом два свята се сблъскат… Атлантида ще се разкрие.
– Ще се справя. Но ти си се бил в продължение на часове. Не мисля, че ще е чесно от моя страна да се възползвам от теб в това ти състояние – отвърна тя сладко.
Лицето на Алексий се промени, стана тъмно, почти примитивно. Пристъпи напред и я притисна в стената на двора, като ги разделяше само дъх разстояние. Когато проговори, гласът му наподобяваше ръмжене.
– Мисля, че не разбираш, Грейс, а и се уморих да се боря. Искам да се възползваш от мен. Аз желая да се възползвам от теб. Искам да използвам върха на кинжалите си и да се отърва от дрехите ти. Искам те гола под себе си. Копнея да те докосвам с ръце, с устни и да те задоволявам, докато не ме умоляваш да те направя своя.
Грейс ахна, а горещите му думи изгориха тялото ѝ, сякаш бе направил нещата, които току-що бе изрекъл, и щом се наведе към нея, тя се надигна, готова за целувката му. Желаеше го. Нуждаеше се от него. Защо да се бори с това, както той самият бе казал?
Но Алексий спря на милиметър от устните ѝ, толкова близо, че можеше да усети топлия му дъх.
– Но не мога да го направя. Дал съм клетви. Така че без значение колко ме изкушаваш, дразниш или ми казваш, че сексът не е по-добър от играта на тенис, не мога да те имам – заяви той яростно. – Но мога да тренирам с теб. Така че закарай красивия си малък задник на ринга.
С тези думи, той се обърна и закрачи към ринга, докато при всяка крачка размахваше дървения меч във въздуха, а той издаваше зловещ и свистящ звук, в контраст с необузданите удари на сърцето ѝ. Само ароматът му напомняше за присъствието му – остатъчни нотки на море и сандалово дърво. Налудничавата и внезапна нужда да намери захвърлената му тениска и да спи с нея, премина през съзнанието ѝ. Дори и при самата мисъл тялото ѝ потрепна.
Три дни. Разполагаше с три дни, три дълги дни, през които го наблюдаваше и изучаваше, опитвайки се да открие истинското му аз. Три дни на непрекъснат контраст и не бе разбрала нищо. Нищо повече от това, което вече знаеше и бе научила при запознанството им.
Той беше воин.
Истински воин. Мъж, посветил живота си на безопасността на другите, мъж, който с лека ръка би се жертвал за останалите. Лоялен до болка, страшно интелигентен, спокоен и сигурен в собствената си сила и значимостта си. Познаваше го от известно време, но никога не го бе виждала да губи контрол.
До този момент. Заради нея.
Позволи ѝ да види влиянието, което имаше над него и знанието за това, премина през тялото ѝ като вълна от спиращо дъха желание. Може би щяха да забравят за тренировките. Може би, ако отидеше там и целунеше греховните му устни, той щеше да промени мнението си. И какво значеше това „дал съм клетви“?
Бе направила една стъпка, когато промени решението си, и си пое дълбок дъх, за да прочисти съзнанието си. Все още не. Но Алексий вече бе хвърлил хипотетичната ръкавица. Можеше да я вземе и да се изправи пред него на ринга или да избяга далеч от него. Да избяга, докато все още можеше.
Замисли се за момент. Не. Изглежда, че не.
– Приготви се, атланте. На път си да разбереш от какво е направена една наследница на Диана.
Глава 8
Алексий знаеше, че не бива да застрашава приятелството им. Особено след като следваше заповедите на Конлан и Вен, според които трябваше да подсигури съюза им с бунтовниците. Пълна лудост.
Може би побъркано бе по-подходящата дума. Още преди време, когато бе срещнал Грейс, която се биеше редом с Куин в битката при Сейнт Августин, тази жена му влезе под кожата. И разруши самоконтрола му.
Онази целувка.
Не беше само заради очевидната ѝ красота. Дори и сега имаше чувството, че прекрасните ѝ очи го гледаха, а всяко едно нейно движение показваше неподчинение.
Най-вече в този момент.
Тя стоеше там и леко хапеше долната си устна. Огряна от следобедното слънце, приличаше на богинята, чиято наследница твърдеше, че е. Студеният морски бриз духаше в косите ѝ, които се изпречваха пред лицето ѝ, а тя бързо ги отместваше, за да не ѝ пречат.
Косата, както всичко по нея, винаги бе под контрол. Дългата ѝ копринена коса бе сплетена на плитка и увита около онези неща, които жените често използваха. Искаше косата ѝ да е пусната, дива и освободена. Но не само тя, а и самата Грейс.
Тя съблече грубоватото си кожено яке и го пусна на тревата в двора. Под него носеше червена блуза с дълги ръкави и избелели джинси. Ако преди сто-двеста години, някой му бе казал, че дрехите, които преди години са носели фермерите, когато са орали полята, ще се превърне в най-сексапилното облекло, което една жена може да носи, щеше да му се изсмее в лицето. Но начинът, по който дънките подчертаваха извивките и задника ѝ, го водеше към грешни мисли.