Сити
- Автор: Ридпат Майкл
- Серия: Сила и пари #3
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сити». Краткое содержание книги:
— Не — казах и се опитах да го отпратя, но то не обърна внимание на подканянето ми.
Изабел му каза няколко резки думи на португалски и детето се отдалечи безмълвно от масата ни и приближи съседната. Барманът плесна с ръце и го прогони.
Останахме мълчаливи. Момчето беше на годините на Оливър. Чудех се дали и то няма да се превърне в поредния Евклид — дванадесетгодишен наемен убиец с детски мечти.
В този момент една жена с подпухнало лице и изрусена коса, която пиеше кайпириня на съседната маса, се изправи, залитна, просна се на пясъка и повърна.
— Да тръгваме — каза Изабел. — Ипанема е за предпочитане пред Копакабана.
Избрахме си един рибен ресторант точно над плажа на Ипанема. Беше претъпкан и оживен, с меню, което не можех да разчета, но за сметка това разделът с вината ми беше ясен.
— Баща ти ми хареса — казах. — Прекрасен човек е.
— Да. Но понякога направо ме подлудява.
— Винаги ли си желала да бъдеш банкер като него? — попитах я, докато й наливах вино.
Тя ми хвърли бърз поглед. Големите й влажни очи ме оглеждаха и претегляха до каква степен може да ми се довери. Издържах погледа й, макар че ми беше трудно да поддържам безизразна физиономия.
После ме дари с поредната си бърза усмивка.
— Не. Когато бях в университета, ненавиждах банковото дело. Мислех си, че това ще е последното нещо, с което бих се занимавала. Повдигаше ми се от всичко, което виждах около себе си. Мизерията, съжителстваща с разточителното богатство. Така че ми се прииска да направя нещо, за да променя ситуацията. Да атакувам коренните причини, а не само да лекувам симптомите като Корделия. — Изглеждаше отпусната, поне вече говореше доста по-свободно. — Знаеш как е, когато си на двадесет години. Мислиш си, че ако светът научи всичко, което знаеш, ще се превърне в много по-добро място за живот. И че работата ти е само да обясниш на всички колко са тъпи.
— Разбирам какво имаш предвид — казах. — Аз бях убеден, че ако правителството управлява икономиката за доброто на всички хора, а не само на богатите, всички биха живели далеч по-добре. После отидох за две години в Съветския съюз и ми беше много трудно след това да остана социалист. Накрая се отказах от всякакви политически доктрини и вместо това зачетох книги.
— Бях очарована като те слушах да говориш на баща ми за това — каза тя. — Искам да кажа, че и аз обичам да чета книги, но ти си влюбен в тях. Точно като татко.
— Да, много обичам литературата. Особено руската. Тя сякаш разговаря директно с душата. Икономиката е абсолютен бълвоч. В нея става дума само да разбираш парите и никой дори не получава верните отговори. Но когато чета поема от Пушкин, усещам, че съм проникнал в някаква дълбока истина за човечеството. И мога да препрочитам поемата безброй пъти, като всеки път откривам в нея нещо ново.
Винаги бях обичал четенето. Когато бях дете, имах достатъчно приятели извън къщи, но нямах такъв между четирите стени. Така че четях. Това се превърна в нещо повече от прекарване на времето, дори от потапянето в измислени светове. Книгите се превърнаха в моята сигурност, моето семейство, моя дом.
Сервитьорка запърха край рамото на Изабел и тя поръча.
— Тогава какво, за бога, правиш сега тук?
Усмихнах се.
— Имам нужда от пари. И искам да видя дали мога да ги изкарам. Не ме разбирай криво, не искам да прекарам остатъка от живота си в Сити. Само няколко години, които ще са ми достатъчно да изкарам много пари. И тогава се връщам пак към книгите и лекциите.
— А ще можеш ли да го направиш?
— Мисля, че да. Ти какво мислиш?
Изабел ме изучава за момент.
— Може би. Но не съм сигурна дали ти самият ще го поискаш.
— Какво имаш предвид?
— Ами, ти си интелигентен, схващаш нещата невероятно бързо и се разбираш добре с хората. Но за да успееш в този бизнес, трябва да имаш инстинкта на убиец. А не съм сигурна дали го притежаваш.
Поради някаква причина критиката й ме разтърси дълбоко. Това беше точно онова, от което се боях и което исках да опровергая.
— Повярвай ми, когато искам да направя нещо, аз го правя — заявих. Исках да прозвучи като смело заявление, а излезе нещо като скимтене.
Ъгълчетата на устните й се извиха, очите й ме стрелнаха присмехулно.
— Ти си прекалено добър за тази игра.