Бебето на Розмари
- Автор: Левин Айра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Ботева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бебето на Розмари». Краткое содержание книги:
— Ако музиката ви притеснява — каза Джаки, — само ми кажете, и аз ще наредя да я спрат.
— О, не — възпротиви се Розмари. — Моля ви не сменяйте програмата заради мен. Изобщо не ми пречи, наистина.
— Опитайте се да поспите — каза Джаки със сърдечна усмивка. — Ние ще ви чакаме на палубата. — После тя се оттегли, а сатенената й рокля шумолеше около краката й.
Розмари поспа малко, а после влезе Гай и започна да я люби. Галеше я с две ръце — дълго и възбуждащо докосване, което започваше от завързаните й китки, плъзна се надолу по ръцете, гърдите и слабините й и накрая чувствено помилва краката й. Галеше я по този начин отново и отново. Ръцете му бяха горещи и с остри нокти. Когато тя усети, че не може да се въздържи, той плъзна ръка под таза й, повдигна го и с необикновена сила пъхна вътре твърдия си член. Той беше по-голям от всякога и макар да й причиняваше болка, на нея й се стори чудесен. Гай се отпусна върху нея, плъзна другата си ръка зад гърба й, а широкият му гръден кош почти премаза гърдите й. (Тъй като това очевидно беше маскен бал, той беше облечен в костюм, чиято повърхност напомняше груба необработена кожа.) По животински грубо и ритмично той вкарваше необичайно големия си член. Тя отвори очи и погледът й срещна очи, жълти като разпалени пещи, замириса й на сяра и корени от танис, усети влажно дихание по устните си, чу сладострастни стенания и тежкото дишане на хората, които ги гледаха.
„Това не е сън“ помисли си тя, „Това е самата истина. Случва се в действителност.“ В очите й се появи страх, тя се опита да протестира, но нещо покри лицето й и тя усети сладникава упоителна миризма. Огромният член се движеше в нея, а грапавото тяло се блъскаше срещу нейното пак, и пак, и пак.
Влезе папата с куфар в ръка и преметнато през лакътя сако.
— Джаки ми каза, че ви е ухапала мишка — каза той.
— Да — отвърна Розмари. — Затова не успях да дойда да ви видя.
Говореше тихо, с отпаднал глас, за да не би папата да разбере, че току-що е имала оргазъм.
— Няма нищо — успокои я той. — Ние не бихме искали да рискувате здравето си.
— Опростена ли съм, отче? — запита тя.
— Напълно — каза той. После протегна ръка, за да може тя да целуне пръстена му. На мястото на камъка имаше сребърна филигранна топчица, по-малка от два сантиметра в диаметър. Вътре в нея Розмари позна една миниатюрна Ана Мария Албергети, която седеше в очакване.
Розмари целуна топчицата и папата излезе забързан от залата, за да хване самолета си.
Девета глава
— Хей, минава девет часът — каза Гай и я побутна по рамото. Тя отблъсна ръката му и се обърна по корем.
— Само пет минутки — каза тя, заровила лице във възглавницата.
— Не — каза той и лекичко я дръпна за косата.
— В десет трябва да бъда у Доминик.
— Закусѝ навън.
— Как не! — възкликна той и я шляпна по дупето през одеялото.
Сега вече си припомни всичко: сънищата, напитките, шоколадовия мус на Мини, папата и онзи ужасен момент, когато реши, че това не е сън. Тя пак се обърна по гръб, подпря се на ръце и погледна към Гай. Той палеше цигара, беше подпухнал от сън и леко брадясал. Беше по пижама, а тя беше гола.
— Колко е часът? — попита тя.
— Девет и десет.
— В колко си легнах? — каза тя и седна на леглото.
— Към осем и половина — отвърна той. — Но не си легна, миличка. Ти просто падна като посечена. Отсега нататък ще пиеш или коктейли, или вино, но не и двете.
— Ако знаеш какво сънувах — простена тя, като затвори очи и разтри челото си. — Президента Кенеди, Папата, Мини и Роман… — Тя отвори очи и видя драскотини по лявата си гръд. Две успоредни тънки червени ивици, които стигаха до зърното. Бедрата също я боляха. Тя отметна одеялото и видя още драскотини, може би десетина, по цялото си тяло.
— Не ми се карай — каза Гай. — Вече ги изпилих.
— И той й показа изрязаните си изпилени нокти.
Розмари го гледаше изумено.
— Не исках да пропусна нощта за бебето — обясни той.
— Искаш да кажеш…
— Имах няколко нащърбени нокътя.
— И без аз да усещам нищо?
Той кимна и се ухили.
— Беше някак приятно — обясни той. — Чувствах се като някакъв некрофил.
Тя извърна поглед и дръпна одеялото да скрие бедрата си.
— Сънувах, че някой ме… изнасилва — каза тя. — Не знам кой. Не беше човешко същество.
— Много ти благодаря — иронично каза Гай.