Бебето на Розмари
- Автор: Левин Айра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ралица Ботева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бебето на Розмари». Краткое содержание книги:
На другия ден отиде до Брустър още в шест часа, обади му се и този път го намери.
— Здравей, мила — каза той. — Как се чувстваш?
— Чудесно, а ти?
— Добре съм, но ми липсваш.
— И ти много ми липсваш — каза тя усмихната. — Утре се прибирам.
— Това е чудесно — каза той. — Тук се случиха най-различни неща. Отложиха репетицията за януари.
— О, така ли?
— Не са намерили актриса за ролята на момиченцето. Това обаче ми дава други шансове. Ще участвам в пробни серии другия месец. Комедия от половинчасови серии за телевизията.
— И как стана така?
— Просто ми падна от небето, Роз. Изглежда наистина ще има успех. В Ей Би Си6 одобриха идеята. Сериалът се казва „Гринуич вилидж“ и ще се снима там. Аз играя някакъв писател ексцентрик. Всъщност това е главната роля.
— Това е прекрасно, Гай!
— Според Алън, изведнъж съм постигнал голям успех.
— Чудесно!
— Виж какво, сега трябва да се обръсна и да взема душ. Алън ще ме води на някаква прожекция, на която щял да присъства Стенли Кубрик. Кога точно ще се прибереш?
— Към обяд, може и по-рано.
— Ще те чакам. Обичам те.
— И аз те обичам!
После Розмари позвъни и на Хъч, но той беше излязъл. Тя остави съобщение на телефонния секретар, че ще върне колата на другия ден след обяд.
На следващата сутрин почисти къщата, затвори всички прозорци и я заключи. После потегли с колата към града. По пътя се натъкна на задръстване заради някаква катастрофа и чак към един часа паркира колата близо до автобусната спирка пред Брамфорд. Извади от багажника малкия си куфар и забърза към къщи.
Човекът, обслужващ асансьора не беше видял Гай да излиза, но каза, че имал почивка от единайсет и петнайсет до дванайсет часа.
Гай обаче си беше у дома. Беше пуснал някаква плоча със симфонична музика. Тя отвори уста да го повика, когато той се появи откъм спалнята с току-що огладена риза и вратовръзка, понесъл празна чаша от кафе към кухнята.
Целувката им беше нежна и дълга.
— Добре ли прекара? — попита той.
— Ужасно. Отвратително. Толкова ми липсваше.
— Иначе как си?
— Добре. Как беше Стенли Кубрик?
— Изобщо не дойде, мръсникът.
Пак се целунаха.
Тя внесе куфара си в спалнята и го отвори на леглото. Той донесе две чаши кафе от кухнята, подаде й едната и седна на столчето пред тоалетката, докато тя разопаковаше багажа. Тя му разказа за оранжево-жълтата гора и за тихите нощи. Той й разправи подробно за „Гринуич вилидж“, каза й кои актьори участват, кой е продуцентът, сценаристите и режисьорът.
— Наистина ли се чувстваш добре? — запита той, докато тя закопчаваше празния куфар.
Тя го погледна без да разбира.
— Цикълът ти — уточни той. — Трябваше да започне във вторник.
— Така ли?
Той кимна.
— Нищо, закъснява само два дни — каза тя сухо, като че ли сърцето й не препускаше като лудо. — Може и да е от смяната на климата, от храната и водата там.
— Преди никога не е закъснявал — възрази той.
— Може би ще дойде тази вечер. Или утре.
— Искаш ли да се хванем на бас?
— Добре.
— На четвърт долар.
— Окей.
— Ще загубиш, Роз.
— О, млъквай. Караш ме цяла да треперя. Това са само два дни. Сигурно ще дойде довечера.
Десета глава
Не дойде нито същата вечер, нито на следващия ден. И на по-следващия. Розмари се движеше внимателно, пристъпваше леко, за да не изпусне онова, което може би се беше вкопчило вътре в нея.
Да поговори с Гай? Не, това можеше да почака. Всичко можеше да почака.
Тя чистеше, пазаруваше, готвеше и дишаше внимателно. Един ден при нея се отби Лора-Луис да я агитира да гласува за Бъкли. Розмари й обеща, за да се отърве от нея.
— Дай си ми четвъртинката — каза й Гай.
— Млъкни — сопна се тя и го тупна по рамото с опакото на ръката.
6
Инициалите ABC на американска телевизионна компания. — Б.пр.