Буреносен фронт
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Досиетата на Дрезден #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Буреносен фронт». Краткое содержание книги:
Потърках си очите.
— Диамант? Нямам никакви диаманти, Боб.
— Така си и мислех. Ти си евтинджия, затова жените не те харесват. Вземи една петдесетачка и я накъсай на дребни парчета.
— Петдесетдоларова банкнота? — попитах аз.
— Парите — потвърди Боб — действат много възбуждащо.
Млъкнах и извадих от джоба си последните петдесет долара, започнах да ги късам и да пускам парченцата в отварата.
Следващата стъпка беше най-трудната. Веднъж размесени всички съставки, е нужно да им се вдъхне достатъчно енергия, за да се активират. Не е толкова важен физическият състав на сместа — от значение е какъв смисъл носят съставките и какво е значението им за този, който прави отварата, както и за този, който ще я използва.
Магическата енергия може да произлиза от различни места. Понякога това са природни забележителности като вулкана на връх Сейнт Хелънс или прочутия гейзер в Йелоустоун, или пък някоя събираща енергията точка като Стоунхендж. Най-добрата магия идва отвътре. Понякога е чисто умствено усилие или сурова воля. Понякога е чувство и усещане. Всичко това действа както праханът за разпалването на огън.
Разполагах с достатъчно грижи за разпалване на магия, а също и с тревоги и упорство. Прошепнах необходимата молитва на развален латински над отварите и започнах да я повтарям отново и отново, докато почувствах вътре в себе си как постепенно съпротивлението започва да нараства. Събрах всичките си грижи, ядове и упорство и ги хвърлих срещу съпротивлението, подсилвайки ги със силата и тона на думите си. В един миг магията излетя от мен като вълна, като изплискана течност.
— Това е любимият ми момент — каза Боб, когато и от двете отвари изригнаха зелени пари и пяна започна да прелива над ръбовете на купите.
Отпуснах се на един стол и зачаках отварите да се успокоят. Бях останал без сили, като че ли съм пренасял цял товар тухли на раменете си. Когато престанаха да врят, изсипах всяка отвара в отделна бутилка с винт и старателно и четливо ги надписах с неизтриваем маркер. Откакто навремето, когато се опитвах да си пусна прилична брада, бях сбъркал отвара за невидимост с течност за подхранване на косъма, внимавам много да не объркам шишенцата.
— Няма да съжаляваш, Хари — ме увери Боб. — Това са най-добрите отвари, които някога съм правил.
— Аз ги направих, а не ти — сопнах му се в отговор.
Бях толкова уморен, че не исках такива дребни спорове да ми попречат да се пъхна бързо в леглото.
— Добре де — отговори Боб. — От мен да мине.
Обиколих стаята и загасих всички горелки и бензиновия нагревател и се изкачих по стълбата обратно на партера, без да кажа нито дума повече. Боб остана да се киска самодоволно.
Едва се добрах до леглото и се строполих върху него. Мистър има навик да се сгушва в краката ми. Почаках го и след секунда той се намести и замърка като моторче.
Макар и смъртно изтощен, се опитах да си направя някакъв план за следващите няколко дни. Да говоря с вампира Бианка. Да открия липсващия съпруг. Да се спася от яростта на Белия съвет. Да намеря убиеца.
Преди той да ме е намерил.
Неприятна мисъл. Реших обаче да не й обръщам внимание и се сгуших под завивките, за да се наспя.
Глава 9
В петък вечерта трябваше да се срещна с вампира Бианка.
Разбира се, не тръгнах натам веднага след като се събудих. Не се влиза така лекомислено в леговището на звяра. Преди това трябва добре да закусите.
Аз обаче седнах да закусвам едва към три следобед, защото тогава ме събуди позвъняването на телефона. Наложи се да стана от леглото и да отида до другата стая, за да вдигна слушалката.
— Рррррррррр — изръмжах аз.
— Дрезден — каза Мърфи, — какво успя да разбереш?
Звучеше напрегнато. Гласът й имаше особената острота, която добиваше винаги когато беше нервна, и ме дразнеше като стържене на нокът върху кост. Разследването на убийството на Томи Том явно не вървеше добре.
— Все още нищо — отговорих аз. След това съвсем малко послъгах. — Работих почти цяла нощ, но въпреки това нямам нищо конкретно.
Тя изпусна една ругатня, а после добави:
— Това не е достатъчно, Хари. Трябват ми отговори, и то веднага.
— Ще ги имаш колкото може по-бързо.
— Гледай да е още по-бързо — изръмжа тя.
Беше ядосана. Не че това е необичайно за нея, но явно имаше и друга причина. Някои хора се паникьосват, когато нещата не вървят добре. Други свалят гарда. Мърфи побеснява.