Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
Зървам Уолт зад барплота край скарата. Единствените клиенти, които заварвам в ресторанта, са три тийнейджърки, боядисали косите си във всички нюанси на розовото, синьото и зеленото. Почти съм ги подминала, когато внезапно осъзнавам, че една от въпросните пънкарки е сестра ми.
Дорит си похапва печено лучено кръгче, сякаш всичко си е съвсем в реда на нещата.
— Здрасти, Кари! — поздравява небрежно, без дори да си направи труда да попита дали харесвам косата й. После вдига млечния си шейк и звучно изсмуква през сламката съдържанието на чашата.
— Татко ще те убие! — казвам, а Дорит свива рамене. Оглеждам приятелките й, които изглеждат точно толкова апатични към всичко, колкото е и тя. — Заминавай в колата! След малко ще се разправям с теб!
— Още не съм си изяла лучените кръгчета — заявява тя със завидно хладнокръвие. Мразя как сестра ми отказва да се вслушва в авторитети, особено в моя авторитет!
— Влизай в колата! — повишавам леко тон, поглеждам я с присвити очи и се отдалечавам.
— Къде отиваш? — подвиква ми тя.
— Трябва да говоря нещо с Уолт.
Уолт носи престилка на петна, а челото му е плувнало в пот.
— Мразя тази работа! — отбелязва той, докато пали цигара на паркинга.
— Но пък хамбургерите си ги бива!
— Когато някой ден се измъкна от това място, никога повече не искам да виждам хамбургер! До края на живота си!
— Уолт — започвам, — Маги…
Той ме прекъсва:
— Не е ходила при сестра си във Филаделфия.
— Ти откъде знаеш? — поглеждам го изненадано.
— Първо, колко често ходи на гости на сестра си във Филаделфия? Не повече от веднъж годишно. Второ, познавам Маги достатъчно добре, за да усетя кога ме лъже.
Питам се дали вече се е досетил и за Питър.
— И сега какво ще правиш?
— Сигурно нищо. Ще я изчакам лично да скъса с мен и толкова. Това ще е краят.
— А защо не вземеш ти да скъсаш с нея?
— Излишно хабене на енергия! — отсича Уолт, като мята фаса си в храстите. — Защо да си правя труда, щом и в двата случая резултатът ще бъде същият?!
Имам усещането, че понякога Уолт е прекалено пасивен.
— Но може би, ако ти си първи…
— И да спестя на Маги чувството за вина ли? А, не!
В този момент покрай нас минава сестра ми с нейната нова коса с цветовете на дъгата.
— Гледай татко да не те хване, че пушиш! — казва тя.
— Слушай какво, малката! Първо, аз изобщо не пуша и второ, ти имаш повече неща, за които да се притесняваш, отколкото цигарите! Примерно косата си!
Докато Дорит се намъква неохотно в колата, Уолт клати дълбокомислено глава и отбелязва:
— Малкият ми брат е същият като нея! Това младо поколение няма никакво уважение към възрастните!
9.
Хитрецът
Когато двете с Дорит се прибираме у дома, бедният ми баща само поглежда сестра ми и едва не припада. А след това заминава в стаята й, за да си поговори с нея. Това е най-гадното от всички неща — когато баща ми влезе в стаята ти за сериозен разговор. Опитва се да ти помогне да се почувстваш по-добре, но никога не се получава. Обикновено се впуска в някоя поучителна история за нещо, което се е случило с него, когато е бил малък, или пък започва да търси опорни точки в природата. За случая с Дорит избира втория подход.
Вратата на Дорит е затворена, обаче нашата къща е на сто и петдесет години, така че ако човек просто си стои пред съответната врата, може да чуе всяка думица от разговора, протичащ зад нея. И точно това правим сега със сестра ми Миси.
— И така, Дорит — започва тържествено баща ни. — Имам усещането, че действията ти, касаещи твоята… хммм… коса, са индиректно свързани с пренаселването на света, което напоследък се превръща във все по-сериозен проблем за планетата. Която не е била предназначена да издържа толкова огромни тълпи хора в толкова ограничени пространства… което на свой ред дава своето отражение в разнообразните осквернявания, които напоследък се нанасят на човешкото тяло — пиърсинг, татуировки, боядисване на косата… Желанието да изпъкнеш сред тълпата е сред основните, заложени в човешките инстинкти, и се реализира чрез все по-екстремални средства. Разбираш ли какво ти говоря?
— Не.
— Искам да кажа — продължава той, — че ти трябва да сториш всичко по силите си, за да устояваш на тези неблагоприятни инстинкти. Преуспяващото човешко същество е в състояние да овладее своите нежелани и не особено разумни желания. Вече ясно ли ти е?