Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— А ти откъде знаеш, че не съм?
— А не е ли така?
— Така е. Засега.
— Е?
— Значи просто го направихте, а? Ей така? Върху листата? Ами пръчиците? Ами ако някоя ти се беше навряла в задника?
— Виж какво, когато човек се занимава с подобни неща, въобще не обръща внимание на такива дреболии като някакви си пръчици!
— Сериозно? — Не мога да не призная, че този факт разпали любопитството ми. — И как е? Как беше?
— Удивително! — въздъхва тя. — Не знам как точно да го опиша, обаче беше най-хубавото чувство, което някога съм изпитвала! Това е от онези неща, които щом веднъж ги направиш, единственото, за което си мечтаеш, е да ги правиш отново и отново. Освен това… — прави драматична пауза, — мисля, че преживях и оргазъм!
Зяпвам.
— Това е невероятно!
— Да, знам. Питър казва, че момичетата почти никога не изживяват оргазъм още от първия път. Казва, че сигурно съм много страстна, щом стана така.
— А Питър правил ли го е и преди? — Ако това момче и преди е правило секс, вече ще се гръмна!
— Очевидно — отвръща самодоволно Маги.
В продължение на няколко минути никоя от нас не казва нищичко. Маги дръпва замечтано някакво конче от завивката си, а аз зяпам невиждащо през прозореца, питайки се как стана така, че аз толкова изостанах от съучениците си. И внезапно светът ми се струва разделен на два вида хора — онези, които са го правили, и другите, които не са.
— Ясно — изричам накрая. — И това означава ли, че оттук нататък вие с Питър сте гаджета?
— И аз не знам — прошепва тя. — Мисля, че съм влюбена в него.
— Ами Уолт? Мислех си, че си влюбена в него!
— О, не! — поклаща глава тя. — И аз си мислех, че съм влюбена в Уолт, обаче това беше преди две години. Напоследък обаче той ми е по-скоро приятел.
— Разбирам.
— С него наистина сме стигали до трета база. Но оттам нататък той никога не е искал да продължи. И това ме накара да се замисля. Може би Уолт всъщност не ме обича така, както съм си мислела. Бяхме заедно цели две години, за бога! Човек би си помислил, че след две години не може да не искаш да го направиш!
Ще ми се да кажа, че той може би се пази, но истината е, че това действително ми се струва малко странно.
— Значи ти искаше, а той не, така ли? — питам просто за да си изясня нещата.
— Исках да го направим на рождения ми ден, а той отказа.
— Странна работа! — отбелязвам. — Повече от странна!
— А това определено подсказва нещо.
Не е задължително. Обаче сега не разполагам с необходимата енергия да й противореча.
И съвсем неочаквано, макар да съм наясно, че тук изобщо не става въпрос за мен, ме обзема ужасяващо чувство на загуба. Тримата с Уолт и Маги бяхме екип. През последните две години навсякъде ходехме заедно. Нощем се вмъквахме нелегално в кънтри клуба и отмъквахме колички за голф, и отивахме край потока със стекче бири, и после говорехме ли, говорехме, часове наред, за всичко, което се сетиш — от кварките до това с кого ходи напоследък Джен П. И какво ще стане сега с нас тримата? Защото някак си не мога да си представя Питър да заеме мястото на Уолт в нашите пакостливи приключения.
— Сигурно ще се наложи да скъсам с Уолт — изрича междувременно Маги. — Проблемът е, че не знам как. Така де, какво би трябвало да му кажа?
— Защо не пробваш с истината?
— Кари — започва тя с твърде подозрителен тон, — питах се дали ти не би могла…
— Какво? Да скъсам с него ли? Искаш да скъсам с Уолт вместо теб?
— Е, може би просто да го подготвиш — отвръща тихо Маги.
Маги и Питър? Не мога да си представя по-малко подхождаща си двойка! Маги е вятърничава и емоционална. А Питър е твърде сериозен. Може пък така да се допълват взаимно, знам ли.
Спирам на паркинга пред „Хамбургер Шак“, изключвам двигателя на колата и си мисля: „Горкичкият Уолт!“
„Хамбургер Шак“ е един от шепата ресторанти в нашия град, прочут със своите вкусни хамбургери с печен лук и чушки. По нашия край това се счита за върха на кулинарията. Населението на Касълбъри е лудо по печен лук и чушки и докато аз обожавам този аромат, Уолт, който е принуден да обслужва скарата за лук и чушки, казва, че от вонята им му призлява. Казва, че вече била проникнала чак в кожата му и дори насън вечно му се привиждали печен лук и чушки.