Дневниците на Кари Брадшоу

Майка ми беше като всички останали майки, само че малко по-добра, защото смяташе, че да представиш дома и семейството си в най-добрата възможна светлина е едно от най-достойните занимания на света, и правеше всичко в живота ни да изглежда изключително лесно.

И макар че употребяваше парфюм „Уайт Шоулдърс“ и смяташе, че дънките са за селяните, тя беше и убедена привърженичка на онова ново движение, наречено феминизъм.

През лятната ми ваканция на първи за втори клас майка ми и нейните приятелки започнаха да четат „Консенсусът“ на Мери Гордън Хауърд. Това беше тежък роман, разнасян до клуба и обратно в огромни платнени торби, пълни с хавлиени кърпи, слънцезащитни кремове и мазила против ухапвания на насекоми. Всяка сутрин, докато се настаняваха на шезлонгите си около басейна, жените една след друга започваха да вадят „Консенсусът“ от чантите си. Все още помня корицата на тази книга — синьо море със самотна лодка, а около нея черно-бели колежански снимки на осем млади жени. На гърба имаше снимка на самата Мери Гордън Хауърд, направена в профил — жена с аристократична осанка, която с детското си съзнание оприличавах на Джордж Уошингтън, облечен в костюм от туид и перли.

— Стигна ли до онази част за песария? — прошепваше една жена на друга.

— Шшшшт! Още не съм! Не издавай какво става нататък!

— Мамо, какво е песарий10? — попитах аз.

— Не е нещо, за което ще ти се налага да се тревожиш, докато си дете.

— А ще ми се налага ли да се тревожа за него, когато стана голяма?

— Може би да, а може би не. Възможно е дотогава да са измислили и други методи.

Прекарах цялото си лято в опити да отгатна какво толкова й е интересното на тази книга, та да прикове вниманието на дамите от клуба до такава степен, че госпожа Деуитъл дори да не забележи как синът й Дейвид пада от трамплина на басейна. После се наложи да му направят десет шева, докато оправят главата му.

— Мамо — обърнах се към нея аз по-късно с надеждата да привлека вниманието й, — защо Мери Гордън Хауърд има две фамилии?

Майка ми остави книгата на масата и задържа пръста си върху нея, за да не изпусне страницата.

— Гордън е моминската фамилия на майка й, а Хауърд е фамилията на баща й.

Аз се замислих, а после попитах:

— А какво ще стане, когато се омъжи?

Доколкото усетих, майка ми остана изключително доволна от този въпрос.

— Ами тя вече е омъжена! Дори е била омъжена три пъти!

Тогава реших, че да си се омъжвала три пъти сигурно е най-бляскавото нещо на света. Защото до този момент не познавах нито един възрастен, който да е бил развеждан поне веднъж.

— Обаче никога не е приемала фамилиите на съпрузите си — продължи майка ми. — Мери Гордън Хауърд е велика феминистка. Тя вярва, че жените трябва да имат правото да се самоутвърждават и да не позволяват на мъжете да отнемат тяхната идентичност.