Игра на криеница

— Но той защо не…? — понечих да попитам.

— Не е в затвора ли? — довърши въпроса ми Йоргенсън. — И аз се питам същото всеки божи ден. Класически случай: дебнещ съпруг пречуква съпругата си. Просто и ясно, нали? Да, но се оказа съвсем друго. Прокурорът реши, че няма състав на престъпление, и дори ни отказа разрешително за обиск да търсим оръжието, с което я е убил. Бас държа, че чичото на Питър, Джак, който завеждаше вътрешния отдел на Бостънското полицейско управление, е използвал всичките мръсни тайни, с които е разполагал, и всичките си възможни връзки, само и само да потули случая. Но воят, който надигнах, поне принуди копелето да напусне полицията.

Затворих очи и така силно издишах, че челото ми се тресна в коленете.

— Мен ако питате… — подхвана Йоргенсън. Парите ми обаче бяха свършили и линията прекъсна. Щракането, с което слушалката увисна на вилката, ми прозвуча като пистолетен изстрел в пълната тишина. А куршумът направо прониза мозъка ми. Погледнах ръцете си: подскачаха в болезнения ритъм на сърцето ми.

Излязох като замаяна навън. Запримигах на силната слънчева светлина. Силите ми бяха изцедени докрай, сякаш току-що бях излязла от каторга. По напечените от слънцето стъпала и по тротоарите нямаше жива душа. Двойникът на киноактьора с вечния тен, Джордж Хамилтън, бе изчезнал нанякъде заедно със сламените си шапки.

Ама че съвпадение, помислих си и погледнах към болезнено синьото небе. Щото и мозъкът ми бе отлетял нанякъде.

Зарязах мотопеда. Реших да походя пеш. Тръгнах в южна посока покрай някакъв строителен обект, където куп чернокожи и мексикански работници седяха върху метална количка с инструменти в сянката на една кралска палма и ме огледаха най-безочливо, тихо и хищно. Мен подобни сцени поначало ме притесняват, но тази сутрин и аз ги изгледах предизвикателно — само да са посмели да ми подсвирнат или да ми подвикнат, и гледай какво става.