Игра на криеница
- Автор: Паттерсон Джеймс, Ледвидж Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на криеница». Краткое содержание книги:
Това пък какво трябваше да означава?
— Полицай ли сте? — попитах недоверчиво.
— Агент съм от ФБР — каза и пъхна дискретно визитна картичка в шепата ми.
След секунден шок я погледнах. На нея имаше релефна емблема на Бюрото. Освен това пишеше „Специален агент Тиъдър Мърфи“, последвано от телефонен номер.
— Защо ми я давате? — попитах.
А той продължи да оглежда помещението, като в същото време сви рамене.
— Хубаво е човек да знае, че може да разчита на помощ, ако закъса. — Посочи с очи картичката. — Скрийте я, преди да я е видял някой.
— Моля? Преди кой да я види?
Мърфи погледна към предната част на залата, където Питър и Морли си приказваха. После пак сви рамене.
— Пазете се, Дженийн. — След тези думи ми обърна гръб и се отдалечи.
Глава 30
В седем сутринта, седмица след погребението на Елена, чух как заработи двигателят на „Стингрей“ — яхтата на Питър. Изскочих изпод душа, изпуснах хавлията си на пода и хукнах към прозореца.
Мярнах през щорите мъж, който тикаше голяма хладилна кутия на колела през задния ни двор по посока на риболовния съд. Висок мъж с къси посивели коси. Шефът Морли.
И докато се качваше на яхтата, си спомних онова особено телефонно обаждане и гласа на Питър: „Пет пари не давам за плановете ти, Морли. Длъжен си да дойдеш. И няма да ти повтарям.“
Някой почука тихичко на вратата на спалнята.
— Ооо! Дженийн! — възкликна надникналият Питър, като ме видя гола. — Чакай, че ми излезе от главата какво щях да ти казвам. А, сетих се. Съвсем забравих да ти спомена, че отивам на риба с шефа Морли.
— Къде?
— Знам. Знам, че трябваше да те предупредя. Лошо момче — скара се на себе си и се плесна по ръката. — Но шефът го предложи. Да сме се поразсеели след престрелката, а и да сме се опознаели по-отблизо. Хубава идея, нали? Да се сближиш с началството. Кой знае, може и за повишение да ме предложи. За рамото ми не се безпокой. Ще оставя старият лешояд да вдига всичко по-тежко. — Питър ме целуна по челото и ме пусна. — И много ти благодаря за подкрепата, която ми оказваше през изминалата седмица, Дженийн. Без грешка си. Нямам търпение да се усамотим в „Брейкърс“. Подлютени пържоли, хубаво червено винце. Обичам те — рече и затвори вратата след себе си.
— Чакай! — викнах.
Питър се върна ухилен:
— Какво? Един път набързо ли? — попита и ме прегърна. — Не би било лошо, но се налага да тръгвам на бегом. Не мога да оставя шефа да ме чака.
— Не това, бе, идиотче мое — бутнах го игриво по гръдния кош. — Но много внезапно изчезваш. Кога смяташ да се върнете?
— Не знам. По обичайното време. По залез? — каза Питър. — Ще вечеряме риба на скара. Нали знаеш, че ние, суровите полицаи, на които им предстои повишение, обичаме да ядем онова, което сме уловили?
— Довиждане до залез-слънце тогава.
— Гледай само аз да не те видя пръв — захили се Питър и ме щипна на раздяла по дупето.
Глава 31
Два часа по-късно, плувнала в пот не само заради нарастващата жега, стоях на кораловорозовите стъпала пред обществената библиотека на Кий Уест на Флеминг Стрийт. Точно в девет и трийсет ключалката зад гърба ми се превъртя, при което рипнах с двете големи кафета, закупени от „Дънкин Донътс“.
Дребничката библиотекарка Алис Дауд се изненада, когато се приближих до бюрото й и й връчих едното кафе.
— Дженийн носи дарове — засмя се по-възрастната ми приятелка. — И с какво мога да съм ти полезна, скъпа, в това прекрасно утро?
— Искам да направя някои проучвания във връзка с покойния ми баща, Алис — излъгах я.
— Е, щом става дума за проучвания, дошла си точно където трябва — каза Алис и постави кафето върху книжната салфетка, която извади ловко от чекмеджето на бюрото си. — И откъде възнамеряваш да започнеш?
— Имаш ли достъп до бостънските вестници? — попитах.
— Голям късмет извади — отвърна Алис и ми направи знак да я последвам по изпълнения с книги коридор зад бюрото й до някаква малка стая. — Съвсем наскоро ни монтираха нови компютри с една нова програма, която се нарича „Нетскейп Навигейтър“. С нея можеш да сърфираш из световната мрежа, в която има хиляди вестници и списания, бази с данни и архиви. Сега ще ти покажа как става.
След като ме настани пред единия от компютрите, изчаках тя да се върне на бюрото си и едва тогава отпих от горчивото си черно кафе, като в същото време обмислях следващия си ход.