Тайният портал

— Честно, къщата е мегалуксозна — прошепнах му, когато приключихме с разглеждането.

Което ще рече, исках да му прошепна, но произнесохКъщата е изключително елегантна, което означаваше, че някой ни чуваше. Обърнах се и действително, само на няколко крачки от нас мисис Фицджон стоеше в коридора подобно на статуя в сивата си рокля, забила поглед в също така сивите си обувки.

— Яденето е сервирано — рече тя вежливо.

По време на обяда, който от практични съображения беше в стаята за закуска, се чувствах малко неудобно, защото около нас непрестанно имаше хора, които ни обслужваха, и то не само прислужницата Джейни от днес сутринта, а и мистър и мисис Фицджон, и едно момче в ливрея, който ни бе представен като Седрик,един от прислужниците. Което вероятно означаваше, че от неговия вид има още.

Както зад моя, така и зад стола на Себастиано винаги стоеше някой в готовност и при най-малкия знак да скочи, за да сложи допълнително или да допълни чаша. За пиене си бяхме поръчали лимонада, с което вероятно сме изглеждали като екзотични птици, защото не бяхме избрали вино. Но тъй като и без това официално бяхме родени в другия край на света, това едва ли имаше особено значение. Със същото извинение можехме да проявим и известен каприз по отношение на яденето, тъй като онова, което бе сервирано, не бе особено стандартно. Имаше агнешко месо с ментов сос, печени аспержи, задушена треска, пържен дроб и ростбийф с трудно определима, малко мазна гарнитура, за която по-късно разбрах, че е йоркширски пудинг. Опитах от всичко по малко, след което се спрях на ростбийфа. Към него оставих Джейни да ми сипе допълнително от зеления грах. За десерт имаше множество видове сладкиши и кремове от сметана и яйца — от всичко бе сервирано в прекалено големи количества и едва успяхме да ги пробваме. Тъкмо се канех да кажа нещо от сорта на: „Следващия път ще ми е достатъчно едно яйце на очи с печени картофи, а мога да мина и без десерт“, но реших да си замълча, защото ми хрумна, че персоналът също трябваше да яде, а те сигурно щяха да се зарадват повече на меню с множество блюда, отколкото на яйца на очи. Джейни изглеждаше така, сякаш спешно имаше нужда от някоя и друга солидна порция, тъй като бе прекалено слаба, а Седрик, който едва ли бе много по-голям от нея, все още бе в процес на растеж, а момчетата в тази възраст имаха нужда от храна в големи количества.