Тайният портал

Мистър Скот отвърна на усмивката му.

— Лейди Уинтърботъм се спусна с голямо усърдие да изпълнява задачата, която й възложих. Тя не бе на себе си от радост и каза, че рядко нещо й е доставяло такова удоволствие. — Мистър Скот се прокашля. — Купуването на дрехи е, така да се каже, нейно хоби.

— А Реджиналд?

— Лорд Касълторп? О, не го познавам отблизо, него го привлече лейди Уинтърботъм. Доколкото разбрах, не му е коствало големи усилия, тъй като след завръщането му от континента самият той е трябвало да попълни гардероба си. Лейди Уинтърботъм го смята за свестен човек. Воювал е като пехотинец в Испания под ръководството на херцог Уелингтън и едва преди няколко седмици се е завърнал обратно в Лондон. Едно нараняване преждевременно е сложило край на военната му кариера. Иначе е можел да стигне много далеч в армията. Богат наследник, обитава луксозна къща на Уимпъл Стрийт.

— Той иска да ме въведе в клубовете — разказа Себастиано.

— Добър план. Няма по-добър начин, за да се достигне бързо до високите кръгове, а ако правилно предполагам, това е определящо за изпълнението на мисията ви. Ще ви помогна с всичко, което е по силите ми. А онова, което не мога да сторя лично, ще го направи Джери. Той е мило и прилежно момче. Можете да му имате пълно доверие, няма нищо фалшиво и зло в него. Бих гарантирал с живота си за него.

Междувременно малкият Сизифус беше изпълзял от коша и душеше с любопитство пода наоколо. А когато малко по-късно икономката мисис Симънс се появи с подноса с чай, едва успях да го грабна, преди да се е заплел в краката й. Гушнах го на бърза ръка и заедно с него се настаних на канапето до Джери, който наля на всички ни чай с доволно изражение на лицето. Себастиано специално го похвали отново и от радост и притеснение момчето почервеня под многото си лунички. С ласкава ирония мистър Скот каза, че за Джери всичко това бе като особено интересен приключенски роман, в който той самият заема главна роля като тайнствен герой. Джери почервеня още повече, но остроумно отвърна, че е много по-хубаво от роман, тъй като всичко се случва в истинския живот. И със сигурност на света няма друга толкова вълнуваща и необикновена тайна, като тази, която той трябва да пази.

Мистър Скот ни предаде папка с документи, с които да се легитимираме в банката и навсякъде другаде. Освен това ни снабди и с още информация, между другото, и за Ифигения Уинтърботъм. Тя бе вдовица на виконт, който бе проиграл по-голямата част от богатството си на карти. Но преди да успее да загуби и останалата част, бе имал благоприличието да умре от сърдечен удар. Това обобщение ми се стори малко страховито, но мистър Скот рече, че точно тези думи бе използвала и Ифигения.

След смъртта на мъжа си тя живееше с малък на брой персонал на Халфмун Стрийт, в сравнително скромна, но прилична къща, наследство от баща й. Трябвало е да продаде голямата представителна постройка, която бе обитавала по време на брака си с лорд Уинтърботъм, тъй като мъжът й бе ипотекирал имението чак до комина. След което й бе останало горе-долу задоволително състояние, от което известно време можеше да се издържа. Поне, докато успееше да намери изгодна партия на брачния пазар. Което според мистър Скот нямаше да отнеме много време, защото в цял Лондон не можеше да се намери друга такава изключителна красавица като лейди Уинтърботъм. Вече цяла върволица от кандидати я бе ухажвала, но тя бе взискателна и изчакваше да направи наистина добър улов.