Екстаз
- Автор: Дэй Сильвия
- Серия: Afterburn-Aftershock #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-401-4
- Переводчик: Лора Дафинова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Екстаз». Краткое содержание книги:
Горчивата истина бе, че Джакс все още ми влияеше безумно силно. Той бе част от живота ми само за пет кратки седмици преди две години. Но сега се завърна. За да провали сделка, по която бях работила усилено. И, божичко, беше великолепен. Очите му, обрамчени с гъсти мигли, бяха толкова тъмни, че изглеждаха почти черни. Дълбоки и неумолими. Нима наистина съм смятала, че погледът му е мек и нежен? У Джаксън Рътлидж нямаше нищо меко. Беше твърд и жесток, безмилостен човек.
Но в един момент осъзнах колко отчаяно искам да разгадая мистерията Джакс. Желаех го толкова силно, че не ме интересуваше колко ще ми струва това…
— Мислех си, че браковете по сметка и от политически съображения са холивудски стереотип.
— Не са. — Джакс се протегна и леко погали опакото на дланта ми. — Отношението към връзките трябва да е прагматично. Когато се жениш по любов, нещата не се получават добре. Мама и татко бяха влюбени, но в един момент си стъжниха живота взаимно. Виж, Реджина и татко… ще си паснат чудесно. Тя е наясно с правилата на играта.
— Изглежда, баща ти наистина има чувства към нея.
— След всичко, което преживя с мама, Реджина навярно му идва като дар.
Отново отпи глътка вино и се облегна, когато сервитьорката дойде да донесе храната ни.
Промяната в настроението му бе поредният предупредителен сигнал. Като че ли не му беше приятно да говори за майка си. Трябваше да внимавам в бъдеще, когато подхващах темата.
— Иън ги е запознал, нали?
— Което пък се оказа голям късмет за него — отвърна Джакс хладно.
— Защото е използвал жокера си и сега ти си на негова страна? Не можеш да го спасиш, Джакс.
— Никой не е искал такова нещо от мен — сви рамене, а погледът му остана строг. — Моята работа е да държа Лей Янг настрана. С това мога да се справя.
Нико се приближи. Носеше чиния с паста, от която се издигаше пара.
— Може ли да седна при вас?
Джакс избута с крак стола срещу себе си и заяви:
— С повече хора от семейство Роси е по-весело.
За съжаление, с повече хора от клана Рътлидж ставаше по-страшно. А това бе превърнало Джаксън в човека, който беше.
Докато прехвърлях тази мисъл в главата си, любовникът ми и Нико се увлякоха в неангажиращ мъжки разговор, което ми напомни колко непринудено се наместваше в живота ми Джакс и колко неловко се чувствах от това.
8
След вечеря с Джакс поехме обратно към апартамента, който беше наел. Спрях, преди да вляза в колата, и поставих условие:
— Ако сега дойда с теб в хотела, ще трябва да ме върнеш при Нико, когато свърши работа.
Джакс облегна ръка на отворената врата на автомобила.
— Няма ли да прекараш с мен нощта? Ще ми е приятно.
И аз исках. Преди няколко години бях готова да захвърля всичко друго, когато той пристигаше да се видим. После съжалявах за това. Може и да не се бях научила да стоя далеч от него, но все пак си бях взела няколко поуки как да поддържам по-здравословни взаимоотношения.
— Дойдох на гости на брат си — обясних.
Джакс въздъхна тежко.
— Права си. Ще се намери ли в програмата ти време и за мен?
Стояхме толкова близо един до друг, приклещени в пространството между вратата и колата, но помежду ни сякаш зееше пропаст. Създала я бях аз и все пак ми се искаше да я няма.
— Кога предлагаш?
— Някоя вечер през седмицата и със сигурност следващия уикенд.
Кимнах и влязох в колата. Той затвори вратата и заобиколи отзад, покрай багажника, с което ми даде време да се замисля как биха преминали останалите часове от вечерта. Още секс. Още Джакс. Копнеех и за едното, и за другото, но щеше да е по-добре, ако не ме измъчваха толкова много съмнения и задръжки. Липсваше ми някогашното безгрижие. Но пък май само аз съм била безгрижна. Той през цялото време бе броил минутите до края.
Седна на шофьорското място и затвори своята врата, но не запали веднага.
— Слушай — започна, — и на мен не ми е никак лесно, да знаеш.
— Но поне разбираш какво се случва — възразих тихо. — Аз нямам никаква представа.
Джакс се извърна към мен, протегна се, плъзна ръка зад тила ми и ме придърпа. Затворих очи в очакване на мига, когато ще ме целуне с разтворени устни. Помилва с език извивката на устата ми с бавно движение и аз се наведох по-близо, жадна за още.
— Толкова си сладка — промълви. — Ще те бутна на леглото и ще те оближа от главата до петите.
— Бива те в това — отвърнах възбудено, останала без дъх.
Любовникът ми се отдръпна, сякаш бе готов да запали двигателя, но само миг по-късно се нахвърли отново върху ми и обгърна устните ми в пареща, влажна и ненаситна целувка. Плъзгаше език дълбоко и пъргаво в устата ми, поглъщаше ме. Моята страст към него бе също толкова неутолима. Зарових ръка в косата му и я стиснах в корените, докато лакомо го вкусвах. Джакс погали с длан едната ми гърда, притисна я в шепата си, обхвана с палец и показалец настръхналото до болка зърно и го подръпна ритмично. Изстенах от прилив на възбуда и копнеж.
— Господи — изпъшка, но се дръпна и се отпусна тежко на седалката си. — Желая те. Тук. Веднага.
Идеята ме изкушаваше. Ако бяхме другаде, а не пред „Роси“, навярно щях да прекрача скоростния лост и да се отдам на любовника си.