Екстаз

— Млъкни!

Господи, цялата треперех. В мен се надигаше жажда, разпалена от горещите вълни на страст, които ме заливаха от думите на Джакс.

— Знаеш какво е усещането. Защото и ти го изпитваш. Да му се отдадем.

— Не!

Отказът се вряза дълбоко в мен, сякаш се опитвах да усмиря част от себе си, като я омотая в бодлива тел. Джакс хвана ръката ми и я стисна твърде силно:

— Дай ми тази нощ. Само една нощ.

Разсмях се тихо, макар че очите ми пареха.

— Една нощ, за да ме чукаш, докато ме изкараш от мислите си? Това е банално, Джакс. И не се получава никога. Страхотният секс не престава да бъде страхотен просто защото си се наситил.

— Значи ще прекараме една нощ в страхотен секс. И двамата го искаме. Имаме нужда от това.

— Не, аз нямам.

Опитах се да дръпна ръката си, но той не ме пускаше.

— Нямаш, а?

При Джакс не минаваше нищо, освен истината. Прекалено лесно му бе да разчете скритите ми мисли. Беше се усъвършенствал в това да открива слабостта на противника и да я обръща в своя полза.

— Не мога така — повторих, докато го гледах право в очите. — Не съм като жените, с които си лягаш. Не мога да се отдам на секс само за забавление или за да начеша някаква краста. Не и с теб. Последния път се влюбих. Не искам да се случи пак.

— Все още си влюбена в мен — отвърна безцеремонно. — Спри да се самообвиняваш за това. Дай ми шанс да ти докажа, че не е нужно.

Извърнах се и огледах дневната, която бе по-голяма от моята спалня у дома.

— Искам да ме заведеш обратно в „Роси“.

— Трудна работа. — Приближи се откъм гърба ми и ме обгърна с ръце. Прокара устни по шията ми и прошепна: — Искам да те заведа в леглото. Ако не ти е приятно да говоря, няма да кажа нито дума повече.

Затворих очи и се потопих в усещането за топлото му тяло, притиснато към мен. В плътния аромат на кожата му се смесваха пот и секс. Галеше ме нежно с дъха си.

— Оставил си душа пуснат — припомних, за да отклоня темата към нещо глупаво и далеч не толкова интимно.

— Бих отишъл да го спра, но се страхувам, че ще се измъкнеш, докато не те гледам.

— Не можеш да ме държиш затворена тук.

— А и не искам. Предпочитам да останеш по собствена воля. Искам онази Джия, която настоя да я доведа в стаята си, за да й дам онова, което желае.

Погледнах го през рамо. Очите му проблясваха в сенките, които обгръщаха красивото му лице. Усетих притегляне — онова неумолимо привличане, което съществуваше между нас. Не знаех как да го спра или да го игнорирам. Вселената си бе направила някаква лоша шега и ме бе създала така, че да копнея за него с всяка фибра на тялото си.

Дали притежавах необходимите качества, за да го убедя да остане с мен? Изглежда, разполагах с нужното, за да ме желае отново и отново, а това бе добро начало.