Екстаз

В неделя сутринта ме събуди настоятелно блъскане по вратата на Нико. Претърколих се от дивана с ругатня и пресякох дневната с лениви стъпки. Имах намерение да си го изкарам на този, който е отвън.

Но когато премигнах уморено и погледнах през шпионката, видях лицата на скъпи хора.

Откачих веригата, дръпнах резето и отворих вратата. На прага стояха братята ми и Денийз.

— Какво става? — изломотих.

— Да, бе, какво става? — обади се сънен и Нико, докато се тътреше откъм спалнята само по спортно долнище, което едва се държеше на ханша му. Брат ми определено бе привлекателен мъж. — Знаете ли колко е часът?

Винсент влезе пръв с думите:

— Време е за ставане.

Анджело и Денийз го последваха, хванати за ръце.

— Настанил си Джиана на канапето? Вярно ли? — учуди се Анджело.

— Предложих й леглото — отвърна Нико и скръсти ръце пред гърдите си. — Не го искаше.

— Разбирам я — закима Винсент. — Ако леглото ти можеше да говори, щеше да води собствено риалити предаване.

— Завиждаш — бе отговорът на Нико. — Сигурен съм, че и в твоето легло ще има екшън все някога. Нали си Роси.

— Какво правите тук? — намесих се. Много се радвах да ги видя. С близки хора около себе си можех да си възвърна усещането за нормалност, което бях загубила предишната нощ в леглото на Джакс. Отново се чувствах като Джиана Роси. Не вярвах, че гърчещата се, стенеща жена, която драскаше с нокти, докато изпитваше оргазъм след оргазъм в рамките на няколко часа, бях аз. Сякаш бяхме две различни личности.

„А се ядосваш на Джакс, че се държи двойствено…“

— Чакаме ви да се облечете, за да отидем да закусим някъде — отговори ми Денийз. Косата й бе събрана в две плитки, които обрамчваха бледото й лице. Червилото й бе в тон с розовия нюанс на кичурите и така приличаше на героиня от аниме[9]. — Умирам от глад.

— Не сте добре — измърмори Нико. — Прекалено рано е за храна или за каквото и да е друго.

— Девет часът е — отбеляза Винсент.

Нико ме стрелна с поглед и изрече провлачено:

— Както вече казах…