Екстаз

Не можех да не попитам:

— Да не би да си наел тази стая с мисълта, че ще ме доведеш тук?

— Надявах се.

Джакс освободи ръката ми и отиде да пусне душа. Подсвирнах, впечатлена от гигантската душ пита, вградена в тавана — водата се сипеше сякаш от водопад.

Любовникът ми се обърна към мен с усмивка, от която ми се зави свят:

— Мога ли да довърша разопаковането?

Прониза ме остра болка. „Джия, скъпа, ти си подаръкът ми след дълъг и изтощителен ден.“ Едно от многото неща, които ми бе казвал във Вегас и които бяха подхранили чувствата ми към него. Внезапно се запитах дали Джакс си беше винаги такъв, дали говореше по подобен начин на всяка жена, с която излизаше. Може би нямаше представа, че сладките приказки са способни да преобърнат света на едно момиче. А може би знаеше. Тази мисъл ме потискаше.

— Ей! — Улови брадичката ми и повдигна клюмналата ми глава. — Не ме изоставяй сега. Тук съм. С теб съм.

— За колко време? За уикенда? — Отдръпнах се назад. Дразнещият инстинкт за самосъхранение ми подсказваше да се измъкна, докато все още имам някакъв контрол над ситуацията. — Не мога така, Джакс.

Със стегната челюст процеди:

— Джия…

Извърнах се и тръгнах бързо през стаята, за да си събера дрехите.

— Какво правиш, по дяволите? — извика и ме сграбчи за ръката, докато вървях към дневната. — Ти го искаше.

— Беше грешка.

Огромна грешка. Чувствата ми към него бяха твърде силни. Нямаше да намеря логичен завършек на отношенията ни по този начин.

— Грешка, а? — Завъртя ме към себе си и стисна ръцете ми над лактите, за да не мога да помръдна или да избягам. — Защо го поиска? По твое желание дойдохме тук. По твое желание правихме любов.

— Исках да те изчукам — изръмжах, но ме заболя от начина, по който той трепна от думите ми. — Исках да разтоваря напрежението, надявах се, че може би ще започнеш да се държиш с мен искрено. Омръзна ми от сваляческите ти игрички. В тях няма нищо истинско. Ти не си истински.

— Какви ги говориш? И това ако не беше истинско… Знаеш, че беше.

Отскубнах се и отново се запътих към дрехите си. Чувствах се глупаво само по чорапи и тениската ми от „Роси“.

— Нямам време — изсумтях.

— Нямаш време за мен ли?

Джакс без усилия ме догони с широките си крачки. Пръв стигна до дънките ми и настъпи крачола, за да не ми позволи да ги взема. Скръсти ръце пред гърдите си. Първичната мощ на мускулестото му тяло лъсна в целия си блясък. Въобще не му пукаше, че панталоните му са още разкопчани, макар че в някакъв момент бе вдигнал боксерките си.

— Нямам време и нерви да се преструвам, че градим нещо, а всъщност не го правим.

Стегнах косата си в опашка и се опитах да се съсредоточа върху това да се приведа отново в представителен вид… поне външно.

Джакс се намръщи:

— Кой се преструва?

Вбесено вдигнах ръце.

— Защо ми говориш по такъв начин? Всичките онези глупости за разопаковане, как съм ти липсвала… Не можеш ли просто да си признаеш, че между нас има и винаги е имало само едно — страхотен секс?