Светилата [bg]
- Автор: Катън Елинор
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Лабиринт
- ISBN: 978-619-7055-19-1
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Светилата [bg]». Краткое содержание книги:
През 1866 година младият англичанин Уолтър Муди отива да си опита късмета в Нова Зеландия, която е обхваната от треска за злато. Но още първия ден попада в компанията на дванайсет непознати мъже, които са се събрали, за да разнищят три странни престъпления, извършени в един и същи ден: най-богатият човек в града е изчезнал безследно, една жрица на любовта е посегнала на живота си, а в дома на пропил се несретник е открито огромно съкровище. Постепенно се изяснява, че в сложната плетеница от лъжи, предателства, тайни и интриги са замесени всички. И че нищо не е такова, каквото изглежда, всичко е обвито в тайнство точно както при звездите, осеяли нощното небе.
През изминалия месец дългът на Анна към Манъринг се беше удвоил. Сто лири! За да ги върне, щяха да ѝ трябват десет години, ако не и повече, ако се сметнеха лихвите и цената на опиума и се добавеше тъжната истина, че заплащането на самата Анна неизбежно щеше да започне да намалява. Дъхът ѝ беше замъглил стъклото, тя посегна да го докосне. В главата ѝ се въртеше едно изречение, звучеше като максима. „Падналата жена няма бъдеще, издигналият се мъж няма минало.“ Дали го беше чула от някого? Или сама го беше измислила?
Слънце в Скорпион
Навярно можеше да ѝ плати да остане при него цяла нощ. На сутринта щеше да я заведе в Арахура и да ѝ покаже заровеното там злато. Да ѝ обясни, че иска да ѝ даде половината. Дали това, че щеше да ѝ плати, за да се наслади на компанията ѝ, щеше да потъпче смисъла на дара му? Сигурно. Но можеше ли да понесе други мъже да я познават по начин, който той, Стейнс, не я познава? Не знаеше. Той смачка едно листо в шепата си и след това вдигна ръка към носа си да усети миризмата.
Дванайсета част
Старата Луна в прегръдките на младата Луна
14 януари 1866 година
42° 43’ 0" S / 170° 58’ 0" E
Светилата
— Тази вечер ще е началото.
— То не мина ли вече?
— Не, ще бъде сега. Поне за мен.
— Моето начало бяха албатросите.
— Не е лошо начало, радвам се, че точно това е твоето. А тази вечер ще е моето.
— Трябва ли да са различни?
— Началата ли? Според мен, да.
— А ще има ли и други?
— Още много, много други. Затвори ли очи?
— Да. А ти?
— И аз. Макар че е тъмно и няма значение.
— Имам чувството, че ме е завладяло нещо, което е по-голямо от мен самата.