![Светилата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/7/2/9/svetilata-bg-download.jpg)
Светилата [bg]
- Автор: Катън Елинор
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Лабиринт
- ISBN: 978-619-7055-19-1
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Светилата [bg]». Краткое содержание книги:
През 1866 година младият англичанин Уолтър Муди отива да си опита късмета в Нова Зеландия, която е обхваната от треска за злато. Но още първия ден попада в компанията на дванайсет непознати мъже, които са се събрали, за да разнищят три странни престъпления, извършени в един и същи ден: най-богатият човек в града е изчезнал безследно, една жрица на любовта е посегнала на живота си, а в дома на пропил се несретник е открито огромно съкровище. Постепенно се изяснява, че в сложната плетеница от лъжи, предателства, тайни и интриги са замесени всички. И че нищо не е такова, каквото изглежда, всичко е обвито в тайнство точно както при звездите, осеяли нощното небе.
— Доста боли — обади се Тафарей. — Та моко.
Уелс вдигна поглед към него.
— Понякога стряскаш ли се, като се видиш? Ако си изкарал дълго време далеч от огледала. Забравяш ли как изглеждаш?
— Не. Никога.
Лицето на маора беше в сянка, светлината от лампата подчертаваше бръчките около устата му и му придаваше мрачен хищен вид.
— Аз щях да забравя.
— Ние имаме една пословица — рече Тафарей. — Тайа а моко хей хоа матенга му.16
— Аз порязах един по лицето — продължи Уелс, без да отмества погледа си от него. — Оставих му белег. Ето тук. От окото до устата. Кървеше като заклан. И твоята ли кървеше толкова?
— Да.
— Убивал ли си, Тафарей?
— Не.
— И аз не съм — отвърна Уелс и надигна бутилката.
Осма част
Истината за „Аврора“
22 август 1965 година
42° 43’ 0" S / 170° 58’ 0" E
Сатурн в Дева
— Нищо не разбирам.
Ах Кю въздъхна. За трети път посочи разрешителното си за работа, което лежеше между тях върху писалището на Шепард. В полето „Настоящ работодател“ беше написано „Аврора“.
— Празно — обясни той. — „Аврора“ празно находище.
— „Аврора“ е празно находище и ти работиш там, това е ясно. Разбрах го.
— Манъринг — продължи Ах Кю. — Манъринг прави празно находище непразно.
— Манъринг прави празно находище непразно — повтори Шепард.
— Много добре — кимна китаецът. — Той много лош.
— Последно добър ли е, или лош?
Ах Кю се намръщи, после повтори:
— Той много лош.
— И как прави празното находище непразно? Как?
Ах Кю извади кесията си и я вдигна. С показни движения, така че Шепард да не пропусне нищо, взе отвътре едно сребърно пени и сетне го пусна в левия си джоб. Почака малко, после извади пенито от джоба си и го върна в кесията.
Шепард въздъхна.
— Виждам, че договорът ти е за още няколко години, ала моето търпение отдавна се изчерпа. Нямам нито възможността, нито желанието да разследвам финансовите дела на господин Манъринг заради обвинение, което дори не можеш да изразиш като хората. Предлагам ти да се върнеш в „Аврора“ и да благодариш, че си извадил късмет изобщо да си намериш работа.
Юпитер в Стрелец
Акароа, 22 август
Скъпи Том,
Предполагам, вече си чул за желанието ми да се кандидатирам за член на парламента, ала ако тази новина те изненадва, прилагам статия от „Литълтън Таймс“, която обяснява подбудите ми по-обстойно, отколкото сега имам време да го направя. Бъди сигурен, че нямам търпение да зърна с очите си красотите на Западното крайбрежие. Възнамерявам да пристигна в Хокитика към петнайсети януари, точната дата зависи от времето, понеже ще пътувам по суша, а не по море, за да огледам бъдещия път за Крайстчърч. Както знаеш, предпочитам да не нося много багаж със себе си и затова уредих в края на декември сандъкът ми с лични вещи да бъде изпратен от Литълтън. Ще може ли „Достойнство“ да го вземе, преди да отплава на десети януари, и да го докара до Хокитика? Като човек, който е чужденец за Западния бряг, оставям в твои ръце въпросите за настаняването в Хокитика, храната, наемането на кола, членството в наличните клубове и всичко останало. Доверявам се изцяло на добрия ти вкус и на способностите ти.
Твой