Светилата [bg]

В която Анна Уедърел потъва в размисли и пресмята дълговете си, това занимание я хвърля в такава безнадеждност, че умът ѝ, така да се каже, извръща глава и потърсва друг, по-приятен обект, към който да насочи погледа си, и неизбежно се спира на усмихнатия лъчезарен Емъри Стейнс, за чието благоволение Анна копнее повече от всичко, но този копнеж бива потъпкван в мига, в който припламне, тъй като Анна знае, че Емъри е от съвсем друг свят, възможностите пред него са бляскави и многобройни, докато нейните са мрачни и ограничени, а и освен това тя предполага, че това противопоставяне се пренася и в сферата на чувствата, тоест че неговите са напълно противоположни на нейните, макар че в разрез с това ѝ убеждение след възстановяването ѝ той я е посетил на три пъти и дори ѝ е подарил бутилка андалуско бренди, последната такава в Хокитика, въпреки че в мига, в който Анна я пое от ръцете му, Емъри изведнъж се сконфузи и я помоли да си я вземе, щял да я замени с друг, по-уместен подарък, на което тя съвсем искрено отговори, че е поласкана да получи дар, който не се стреми към уместност, а и освен това, предвид че бутилката е последната по рода си в Хокитика и следователно голяма рядкост, за Анна тя е по-ценна от всяка дрънкулка, която е получавала досега.