Ужас [bg]

Излъгах.

Ала ако адът съществува — в което вече не вярвам, защото тази земя и част от хората, които я обитават, сами по себе си са ад, достатъчно страшен за която и да е Вселена, — то аз ще бъда низвергнат в най-дълбоката яма в последния му кръг.

Но ми е все едно.

Тук трябва да спомена, че в гърдите ми настъпва хлад и пърстите… пРЪстите ми също изстиват.

Когато преди мсц бурята се рзбшува, благодарих на Бг.

Тгва ми се стрваше, че наистна отвме към лагерра „Ужас“. Изглеждаше, че господин Хики е спечелил. Намирахме се — стрва ми се — на по-малко от двайсет мили от лгра и напрредвахме с 3 или 4 миили на ден при убво време, когато ни удри првата буря.

Ако има Богг… аз… благодаря ти, миили Боже.

Сняг. Тъма. Ужасени ветрове ден и нощ.

Дори онези, които мгт да ходят, вече не могат д теглт. Хамуте баха изоставени. Вятърт повали палаткте, после ги отнесе. Темпратурата падна с 50 градуса.

Зимата удри като чук Бжии и господи Хики не му остана нищо, освен да опне брезентови плтнища от бордовете на кралскияпинас и да застреля половината мъже, за да нахрани друата половина.

Някои избяхаха в буурята и умряха.

Някои останаха и бяха застреляни.

Нкои замръзнаха до смрт.

Ня изядохадру ги и пак умряха.

Госпдн Хики и гсп Менсн седят в лодкта на вятъра. Несъм сигрун, но мисля, че госсс Менсън няммажвее длго.

Айз го убих.

Убих хората коитооставх в лагер „Спанесие“.

Толкова съжалявам.

Толкова съжалявам.

Прз целиями живт, брат ми знае как ми се иска моят барт даетук сега, Томс знае, целия ми жвт съм обичал Платон и Диалозите на Сократ.

Като вликия Сократ, но аз не влик, отровта, наплно заслужна, се двжи по тялото ми, крайните ми застивт, пръстите ми — прсти на хирург — вцепенявт и