Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Проходът - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Проходът

Электронная книга - «Проходът». Краткое содержание книги:

Настъпва немислимото: след пробив в системата за сигурност на таен проект на правителството на САЩ се появяват чудовища, създадени в ужасяващ военен експеримент. Думите не стигат, за да се опишат последствията от този пробив - след него настъпва нощ на хаос и поголовно изтребление. Една нация, а след това и целият свят, осъмват променени завинаги. На оцелелите им остава да се включат в незнаеща край битка и бъдеще, където господстват страх, мрак, смърт, а участта им е далеч по-лоша от смъртта. Докато цивилизацията се разпада до първобитна среда, населявана от хищници и плячка, двама души бягат и търсят убежище. Агентът от ФБР Улгаст се измъчва заради стореното от него. Шестгодишното сираче Ейми е спасена от невъобразим по своята чудовищност научен проект, отключил апокалипсиса. За Ейми бягството от огнището на трагедията е началото на много по-дълга одисея, обхващаща километри и десетилетия до онзи миг и онова място, където трябва да спре хода на събитията - които никога не е трябвало да се случват.
1 ... 302 303 304 305 306 307 308 309 310 ... 371
Перейти на страницу:

Ден 65

Все още сме в планините Ла Сал, вървим на изток. Небето промени цвета си от бяло на синьо, цветът на есента. Носи се влажно и сладко ухание. Листата на дърветата падат, нощем е мразовито, сутрин тежка сребриста мъгла обгръща хълмовете. За пръв път виждам такава красота.

Ден 66

Снощи Ейми пак имаше кошмар. Отново нощувахме на открито, под брезентите. Тъкмо ми беше свършила смяната на пост с Холис, събувах си ботушите, когато я чух да мърмори в съня си. Помислих си, че може би трябва да я събудя, а изведнъж тя рязко се изправи и седна. Омотала се беше в спалния си чувал, само лицето ѝ стоеше открито. Дълго ме гледа невиждащо, сякаш не знаеше коя съм. Той умира, каза тя. Продължава да умира, не може да спре. Кой умира, попитах, Ейми, кой? Мъжът, отвърна ми тя. Мъжът умира. Какъв мъж? Разпитвах я аз. Но тя отново си легна и пак заспа.

Понякога се чудя дали не вървим към нещо ужасно, по-ужасно, отколкото можем да си представи който и да било от нас.

Ден 67

Днес минахме покрай ръждясала табела до пътя, която гласеше „Перъдокс, население 2387“ Мисля, че стигнахме, каза Питър и показа на всички ни картата.

В Колорадо сме.

1 ... 302 303 304 305 306 307 308 309 310 ... 371
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)