Владетелят на кулата
- Автор: Райън Антъни
- Серия: Raven's shadow #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-655-4
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Владетелят на кулата». Краткое содержание книги:
Вейлин Ал Сорна, воин от Шестия орден, е наричан още Мрачния меч и Убиеца на Надеждата. Той е най-великият воин на своето време и свидетел на най-страшното поражение, понесено от неговия народ. Мечтата на крал Янус за разширяване на Обединеното кралство се е удавила в кръвта на храбри мъже, сражавали се за кауза, родена от една лъжа. Вейлин се прибира у дома с натежало сърце и с твърдото намерение повече да не убива. Благодарният наследник на крал Янус го издига до владетел на кулата на Северните предели — място, където Вейлин да намери мир далеч от интригите на столицата.
Ала онези, които притежават дарбата на кръвната песен, не са обречени на спокоен живот. Мнозина са загинали във войните на крал Янус, ала и мнозина са оцелели, и сега Вейлин е мишена не само за търсещите отмъщение, а и за онези, които знаят на какво е способен.
Седеше на красив стол върху подиума в голямата зала. Лейди Рева ѝ бе предложила да седне на престола, но Лирна не пожела и да чуе за това.
— Престолът принадлежи на вас, милейди губернаторке.
От дясната ѝ страна стоеше Вейлин със скръстени на гърдите ръце. Беше блед като платно и толкова изтощен, че беше чудо как още стои на крака. Ала през всичките часове досега, посветени на петиции и присъди, бе стоял прав, без да се оплаче или да помоли за стол.
— Ще говорим на езика на Кралството — каза Лирна на генералшата. — За да ни разбират присъстващите.
Воларианката кимна бавно.
— Както желаете.
Илтис пристъпи напред и изръмжа свирепо:
— Пленницата ще се обръща към кралицата с ваше величество.
Жената примижа от неудобство, ръката ѝ се сгърчи върху корема.
— Кажете името си — обърна се към нея Лирна.
— Форнела Ав Токрев Ав Ентрил… ваше величество.
— С настоящото сте осъдена като агресор в това кралство, след като ни нападнахте без справедлива причина и използвахте методи, които са срам за човечеството. Присъдата е смърт.
Лирна следеше внимателно лицето на жената и наистина откри там страх, но не толкова, на колкото се беше надявала. „Възможно ли е да е вярно? — запита се тя, спомнила си разказа на Верниерс. — Наистина ли е живяла толкова дълго, че да не се страхува от смъртта?“
— Но — продължи Лирна — лорд Верниерс се изказа във ваша полза. Според него вие сте жена с практичен ум и макар че охотно сте извличали изгода от невъобразимите ужаси, на които е било подложено това кралство, самата вие не сте взели пряко участие в тях. По тази причина съм склонна да проявя милост, но само при условие, че отговорите на всички поставени ви въпроси без колебание и притворство. — Наведе се напред, впери поглед в жената и добави на волариански: — А повярвайте ми, уважаема, сред нас има такива, които чуват лъжата като писък, и други, които ще измъкнат тайните от главата ви дори след като я махнем от раменете ви.
Страхът на жената се усили едва доловимо и тя кимна, което накара Илтис да тропне с ботуш.
— Съгласна съм с условията ви, ваше величество — побърза да каже жената.
— Много добре. — Лирна се облегна на стола си и стисна за миг страничните облегалки. — По-късно ще бъдете подложена на по-подробен разпит насаме. Засега обаче нека ви попитам следното. Според лорд Верниерс съпругът ви е споменал, че ще се върне във Варинсхолд, за да чака там следващата вълна. Какво е имал предвид?
— Следващата вълна подкрепления, ваше величество — отвърна Форнела със задоволителна липса на колебание. — Войските, които трябваше да окупират тези земи и да ги подготвят за следващата фаза.
— Фаза? — Лирна се намръщи. — Щом нашествието ви е щяло да се увенчае с успех, за каква следваща фаза може да става въпрос?
Воларианката се размърда, беше очевидно, че изпитва болка.
— Завладяването на това кралство беше само първата стъпка на един по-голям план, ваше величество. Тази земя предлагаше някои географски предимства, важни за постигането на окончателната цел.
Лирна усети как Вейлин до нея се напряга. Обърна се и го видя да се мръщи, вперил съсредоточен поглед в пленницата, после въздъхна с раздразнение.
— Милорд? — подкани го тя с тревога.
— Простете, ваше величество — каза той и се усмихна изтормозено. — Просто… много съм уморен.
Лирна се вгледа в лицето му, видя зачервените очи, хлътналите бузи и дълбоката тъга, която тежеше в погледа му. Знаеше какво е направил предния ден, предполагаше, че след време ще го узнае и целият свят, и се питаше дали това униние се дължи на смъртта, която бе видял и причинил. Винаги го бе смятала за неподвластен на такива дреболии като чувство за вина и отчаяние, действията му бяха неизменно безупречни. Но сега… „Възможно ли е все пак да е обикновен човек?“
— Говори ясно — каза тя и се обърна отново към затворничката. — Каква е тази окончателна цел?
— Алпиранската империя, ваше величество. — Форнела изглеждаше изненадана, че Лирна не се е досетила и сама за този толкова очевиден отговор. — Нашествието в това кралство бе просто първата стъпка към завладяването на Алпиранската империя. Взора стъпка: през лятото на следващата година от пристанищата на това кралство потегля армия към северните брегове на империята. Втора армия със същата сила и численост предприема едновременна атака по южната граница. И се сбъдва отдавнашната мечта на воларианския народ. — Усмивката на жената бе едва забележима. — Моля да ми простите, ваше величество, но трябва да ви кажа, че тази инвазия винаги е била просто прелюдия към една много по-голяма игра.