Мъглите на Авалон (Том 1)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 1)». Краткое содержание книги:
— На литургията ли отиваш, лейди Моргана? Нима си се отрекла от демоните на Авалон? Нима си се отказала от това свърталище на адови изчадия и си приела нашия Господ, Христа Спасителя?
Моргана се засегна, но не го показа с нищо. Вместо това се усмихна леко и заяви:
— Отивам на църква, за да видя ръкополагането на братовчед си Гарет. Както се бе надявала, успя да отклони темата.
— Малкото братче на Гауейн — каза в отговор Балин. — Балан и аз не го познавахме толкова добре, колкото по-големите. Трудно е да си го представя като мъж — винаги си го представям като онова малко момченце, което подплаши конете на сватбата на Артур и заради него Галахад едва не се преби.
Моргана си каза, че набожният Балин никога не би приел да назове Ланселет с друго име, освен това, което му е било дадено при раждането. Балин се поклони отново и влезе в църквата; Моргана, която влезе след него, редом с Гуенхвифар, продължи да го наблюдава, смътно обезпокоена. В очите на този човек тлееше фанатичен блясък — наистина беше по-добре, че Вивиан не се появи. Вярно, двамата й сина — Ланселет и Балан — бяха тук, и биха съумели да предотвратят някоя по-сериозна неприятност.
Църквата бе украсена с цветя, на гигантски цветя приличаха и насъбралите се в нея хора, нагиздени в празничните си дрехи. Гарет беше облечен в одежди от чисто бял лен, а коленичилият редом с него Ланселет бе изцяло в кървавочервено — невероятно красив и много сериозен. Сравнението между двамата веднага се натрапи в мисълта на Моргана: Гарет — щастлив и с чисто сърце, ликуващ заради предстоящото посвещаване, и Ланселет — скръбен измъчен. Все пак, докато слушаше коленичил как свещеникът четеше историята за Петдесетница, той изглеждаше напълно спокоен, съвсем различен от изтерзания мъж, който откри душата си пред нея.
… И когато денят Петдесетница завършил, те всички се събрали на едно място; тогава от небето се извил вихър, който изпълнил цялата сграда, където били те. Явили се огнени езици, които докоснали всекиго поотделно — и така всеки бил осенен от Светия дух, и те започнали да говорят на други езици, внушени им от Него. По това време в Йерусалим живеели евреи от всички краища на света; те се стекли на мястото поради силния шум и много се почудили, защото видели, че всеки един от тези хора говорел на езика на някой от тях. Помислили, че губят разума си, и си казвали един на друг: „Вижте — нима тези хора не са галилеяни? Как тогава всеки един от нас ги чува как говорят на родния му език? Ние сме парти, меди и еламити, някои от нас идват от Месопотамия, други от Юдея и Кападокия, от Азия, Фригия и Памфилия, трети чак от Рим — сред нас има евреи, но и араби, и критяни. Как става тъй, че всеки от тях говори на езика на някой от нас?“ Чудели се и не разбирали, и се питали: „Какво ли означава това?“ Други пък се подбивали и казвали: „Тези хора са пили от сладкото младо вино още от сутринта“. Тогава апостол Петър издигнал глас и рекъл: „Народе юдейски, слушай думите ми; тези хора не са пияни, както вие си мислите — защото е още утро, а става тъй, както е писал пророк Иаил:“ „Казва Бог — в последния ден на света ще слезе Моят Дух във всяка плът и всички ваши дъщери ще станат пророчици, видения ще се явяват пред младите мъже, а старите ще сънуват пророчески сънища“.
Моргана, коленичила на мястото си, мислеше: „Та те са били ясновидци, но не са го знаели, а и не са пожелали да узнаят — на тях Дарбата им е послужила само за доказателство, че техният Бог е по-велик от всички други.“ Сега свещеникът говореше за свършека на света, когато всички щели да имат пророчески видения, и Моргана се зачуди дали някой от събраните тук християни знае колко често срещана е Дарбата? Всъщност всеки, който докаже, че използва Дарбата си само както е редно, би могъл да бъде обучен да я ползва. Само че това не включваше правенето на панаирджийски чудеса, за да удивиш тълпата! Друидите ползваха Дарбата, за да вършат добро — всеки поотделно, а не да събират зяпачи!
Когато верующите запристъпваха към олтара, за да се причестят с хляба и виното, Моргана поклати глава и отстъпи, въпреки че Гуенхвифар опита да я дръпне със себе си. Тя не беше християнка и нямаше да се преструва, че такава.
После започна церемонията по посвещаването — отвън, пред църквата Моргана видя как Ланселет извади меча си, докосна с него Гарет по рамото и каза тържествено със силния си, мелодичен глас:
— Стани, Гарет, рицарю на крал Артур, и бъди брат на всички нас, които сме тук, на всеки рицар от нашето братство. Не забравяй винаги да защищаваш своя крал, да живееш в мир с всички негови рицари и с всички миролюбиви хора, откъдето и да са те. Но помни също, че винаги трябва да се сражаващ срещу злото, и да бъдеш застъпник на всички, които имат нужда от твоята помощ.