Мъглите на Авалон (Том 1)

Той понечи да тръгне, но Моргана го задържа за бродирания ръкав на празничната му туника.

— Почакай. Кажи ми първо какво е това бдение над доспехите? Не знаех, че рицарите на Артур са станали толкова ревностни християни…

— Артур не е забравил как бе провъзгласен за крал на Драконовия остров — отвърна Ланселет — и веднъж каза, че римляните с многото им богове, а пък и езичниците изобщо, имали нещо, от което хората се нуждаят в този живот: когато поемат голяма отговорност на плещите си, да го сторят с молитва, да чувстват значението на обещанието си и да знаят своята отговорност. Затова дълго разговаря със свещениците и те създадоха този ритуал — когато бива ръкополаган млад рицар, все още без опит в битките, където човек се изправя лице в лице със смъртта, когато такъв човек, непролял нито своя, нито чужда кръв, се присъединява към нашето братство, той бива подложен на това изпитание. Цяла нощ прекарва той в молитвено бдение над рицарските си доспехи, а на сутринта изповядва всичките си грехове, бива опростен и въздигнат в рицарско звание.

— Значи Артур е измислил нещо, което прилича на посвещаване в мистериите. Но той не ги познава, няма право да предава тайно познание никому, нито пък да изпълнява ритуално посвещаване! При това всичко е объркано и смесено с името на техния Бог Христос! В името на всеобщата майка, нима ще посегнат и на мистериите?

Ланселет възрази:

— Но той се посъветва и с Талиезин, и старецът прие идеята му! Моргана се удиви, когато узна, че един от най-висшите друиди е склонил да унизи по такъв начин тайното познание. Действително, Талиезин бе разказвал някога, че имало време, когато християни и друиди заедно се молели на своите богове.

— Важното е това, което човек преживява в душата си — поде Ланселет, — независимо от това дали той е християнин, езичник или друид. Ако Гарет се изправи пред тайнството с чисто сърце, той ще стане по-достоен човек — и има ли значение откъде ще дойде просветлението — от Богинята, от Христос, от Онзи, чието име друидите никога не споменават, или дори просто от добротата, която се е родила в собственото му сърце?

— Я виж ти, все едно че чувам самия Талиезин! — измърмори кисело Моргана.

— Да, повтарям неговите думи — Ланселет сви устни, а лицето му се изкриви от мъка. — Така се моля на Бог — който и да е той — да почувствам, че някъде дълбоко в сърцето си вярвам на това, което казвам! Така се нуждая от това успокоение!

Моргана каза само:

— Дано го намериш, братовчеде. Ще се моля за теб.

— Но кому? — попита Ланселет и се отдалечи, оставяйки Моргана сама, измъчена и объркана.

Още нямаше полунощ. През църковните прозорци се виждаше мъждукаща светлина — там бдяха Гарет и Ланселет. Тя сведе глава и си припомни онази нощ на бдение, след която бе посветена за жрица. Ръката й неволно заопипва колана на дрехата, търсейки малкото сърповидно ножче, което от години вече не висеше там.