Мъглите на Авалон (Том 1)
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Мъглите на Авалон (Том 1)». Краткое содержание книги:
„Сама го изхвърлих. Коя съм аз, та да упреквам другите, че опорочават мистериите?“
Тогава въздухът пред нея изведнъж потръпна и се залюля, сякаш потъваше във водовъртеж. Моргана помисли, че ще припадне, но в този момент пред нея се изправи Вивиан, обляна от лунната светлина.
Беше по-стара и по-слаба, отколкото я помнеше Моргана. Очите й приличаха на два горящи въглена, хлътнали под правите й вежди, а косата й вече бе почти напълно побеляла. Вгледа се в по-младата жена с нежност и тъга.
— Майко… — промълви Моргана, и пак не знаеше към Вивиан ли се обръща, или към Богинята. След това образът пред нея изгуби очертанията си и тя разбра, че това е видение, а не живата Вивиан.
— Защо си дошла? Какво искаш от мен? — прошепна Моргана и коленичи. Стори й се, че одеждите на Вивиан, развени от нощния полъх, докосват лицето й. Челото й бе увенчано с ракитови клонки, като короната, която носеше кралицата на феите. Привидението протегна ръка и Моргана усети, че избелелият полумесец на челото й я изгаря.
В този момент отнякъде се появи нощният пазач; светлинката във фенера му се виждаше отдалеч. Моргана разбра, че стои коленичила на двора, съвсем сама, вперила очи в нищото. Изправи се бързо, преди човекът да я забележи.
Внезапно установи, че е изгубила всякакво желание да сподели леглото на Кевин. Вярно, той щеше да я чака, но никога нямаше да я упрекне, че не е дошла. Тя се запромъква безшумно по коридорите, към спалнята, която споделяше с неомъжените придворни дами на Гуенхвифар. После бързо се мушна в леглото, в което спяха с Илейн.
„Мислех, че вече не мога да имам видения. Но Вивиан ми се яви и протегна към мен ръка. Нима това значи, че Авалон се нуждае от мен? Или полудявам — също като Ланселет?“
3
Когато Моргана се събуди, шумът и бъркотията на настъпващия празник бяха нахлули вече в замъка. Беше Петдесетница. В двора на крепостта се вееха знамена, тълпи от хора влизаха и излизаха през портите, прислужници съставяха списъци на участниците в игрите, а навсякъде по хълмовете около Камелот никнеха шатри, прилични на странни, красиви цветя.
Сега не беше време за видения и сънища. Гуенхвифар бе пратила да я повикат, за да подреди косите й — в Камелот нямаше по-сръчна жена от Моргана. Бе обещала да сплете тази сутрин косите на кралицата в особени плитки от четири кичура, както тя самата носеше косите си на празник. Докато решеше и подреждаше за сплитане меката, копринена коса на Гуенхвифар, Моргана хвърли крадешком поглед на леглото, от което снаха й бе станала току-що. Прислужниците на Артур вече го бяха облекли и той бе тръгнал нанякъде. Пажовете и шамбеланите оправяха завивките, отделяха чаршафите за пране и подреждаха новите рокли, за да ги огледа Гуенхвифар.
Моргана си каза: „Значи те са делили това легло — и тримата — Ланселет, Гуенхвифар, и Артур…“ Не, това не й звучеше чак толкова странно. Имаше неясен спомен, че нещо подобно й се бе случвало в страната на феите, но той все й се изплъзваше. И колко измъчен бе Ланселет, а как ли бе приел всичко Артур? Моргана нямаше представа. Докато малките й, ловки ръце плетяха косите на Гуенхвифар, тя продължи да се чуди как ли се чувства след случилото се и снаха й. Тогава изведнъж собственото й съзнание бе залято от спомени — нощта на Драконовия остров, когато Артур я бе взел в прегръдките си в пълно съзнание, и другата нощ, когато бе лежала в обятията на Ланселет в ябълковата градина. Моргана сведе очи и продължи да сплита русите коси.
— Много ги стягаш — оплака се Гуенхвифар и Моргана каза вдървено:
— Съжалявам.
Постара се да отпусне мускулите на ръцете си. В онази далечна нощ Артур беше още момче, а тя — девица. А Ланселет — нима бе дал на кралицата това, което отказа на нея, или Гуенхвифар бе способна да се задоволи с детински милувки? Моргана се опитваше отчаяно да отклони мислите си от нежеланите спомени, но не успяваше. Продължи работата си привидно спокойна. Лицето й приличаше на маска.
— Ето, така прическата ти няма да се развали. Подай ми сребърната — каза тя, вдигайки нагоре сплетените коси. Гуенхвифар се заоглежда доволно в огледалото от излъскана мед, което бе една от най-големите й скъпоценности.
— Прекрасно е, сестро — много ти благодаря — каза тя, обърна се и прегърна импулсивно Моргана, която сякаш се вкамени в прегръдката й.
— Не ми дължиш никаква благодарност — много по-лесно е да подреждаш чужди коси, отколкото своите собствени — отбеляза тя и допълни: — Почакай малко, тук нещо се е измъкнало — и оправи плитката.