Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Добре е да се знае. Това са две неща. Има ли трето?
— Да. Знам, че ти си този, дето ме удряше. — Тоягата ѝ замахна, перна го по пръстите и неговата тояга изтропа на пода.
Жрецът изохка и дръпна ръката си.
— И как може едно сляпо момиче да е разбрало това?
„Видях те.“
— Дадох ти три. Не съм длъжна да ти давам четири. — Може би на другия ден щеше да му каже за котката, която я бе придружила до вкъщи предната нощ от „При Пинто“, котката, която се криеше в мертеците и ги гледаше отгоре. „А може би не.“ Щом той можеше да си има тайни, и тя можеше.
Същата вечер Умма поднесе солени раци за вечеря. Когато ѝ подадоха чашата, сляпото момиче сбръчка носле и я изпи на три дълги глътки. После изохка и я изтърва. Езикът ѝ беше пламнал, а когато изгълта чаша вино, пламъците запълзяха по гърлото ѝ и нагоре в носа.
— Вино няма да помогне, а вода само ще разгори пламъците — каза ѝ бездомничето. — Изяж това. — Пъхнаха парче хляб в ръката ѝ. Момичето задъвка и преглътна. Помогна. Втори залък помогна още повече.
А на заранта, когато нощният вълк я остави и тя отвори очи, видя лоена свещ да гори там, където нямаше никаква свещ предната нощ, колебливият ѝ пламък се полюшваше напред-назад като курва на Щастливия пристан. Никога в живота си не бе виждала нещо толкова красиво.
Призрак в Зимен хребет
Намериха мъртвия в подножието на вътрешната стена със счупен врат. Само левият му крак се показваше над снега, който го беше затрупал през нощта.
Ако не го бяха изровили кучките на Рамзи, можеше да си остане там до пролетта. Докато Бен Кокалите ги разпъди, Сивата Джейни беше изяла толкова много от лицето на мъртвия, че мина половин ден, докато разберат със сигурност кой е: четирийсет и четири годишен войник, тръгнал на север с Роджър Ризуел.
— Пияница — заяви Ризуел. — Пикал е от стената, бас слагам. Подхлъзнал се е и е паднал.
Никой не възрази. Но Теон Грейджой неволно се зачуди защо някой ще се качва по хлъзгавите от снега стъпала горе на бойниците посред нощ само за да се изпикае.
Докато гарнизонът закусваше — клисав хляб, изпържен в мазнина от бекон (лордовете и рицарите ядоха бекона), — приказките по пейките бяха главно за трупа.
— Станис има приятели в замъка — измърмори един сержант. Беше стар мъж от Толхарт, с герба с трите дървета, пришит на опърпаната му връхна туника. Стражата току-що беше сменена. Мъжете влизаха от студа навън и изтупваха снега от ботушите и бричовете си, докато сервираха обяда: печена наденица, праз и кафяв хляб, току-що изпечен.
— Станис ли? — изсмя се един от конниците на Рууз Ризуел. — Станис вече е затрупан от снега. Или е хукнал назад към Вала с подвита опашка, при това замръзнала между краката му.
— Може да е на лагер на пет стъпки от стените със сто хиляди души — рече един стрелец с герба на Кервин. — Нищо не се вижда в тази виелица.
Безкраен, непрестанен и безмилостен, снегът беше валял ден и нощ. Преспи се трупаха нагоре по стените и запълваха празнините по бойниците, бели завивки покриваха всички покриви, палатки се срутваха под тежестта им. Бяха изпънали въжета от една сграда до друга, за да не се изгубят войниците, докато прекосяват дворовете. Часовите се трупаха в стражевите кулички, за да стоплят премръзналите си ръце над греещите мангали, и оставяха пътеките на стените на снежните стражи, вдигнати от скуайърите. А те ставаха все по-големи и по-странни всяка нощ, докато вятър и виелица ваеха по тях както им хрумне. Дрипави бради от лед се спускаха от копията, стиснати в снежните им юмруци. Не кой да е, а Хостийн Фрей, когото бяха чули да ръмжи, че нямало да го уплаши малко снежец, загуби едното си ухо от премръзване.