Сага за Форсайтови

— Да слезем ли за чая? — попита Соумс.

Ушите на младежа сякаш клюмнаха. „Не е тъп“ — помисли Соумс, докато слизаше след него от галерията.

Със своята насмешлива и ненадмината точност, със самобитната си „линия“ и смели светлосенки Гойя би могъл да възпроизведе великолепно групата около чайната маса на Анет край камината. Само той би могъл да предаде вярно слънчевите лъчи, проникващи през стена от пълзяща зеленина, прелестния светъл бронз, странните кристали, тънките лимонови резенчета в кехлибарения чай; Анет в черната дантелена рокля — красотата й напомняше донякъде на някоя светлокоса испанка, при все че й липсваше одухотвореността на този рядък тип; посивялата, плътна и пристегната Уинифред; застаряващата, малко мършава изисканост на Соумс; живият Майкъл Монт с остри уши и очи; мургавата, вече понапълняла Имоджин със сластния й поглед; Проспер Профон, чието изражение сякаш казваше: „Е, добре, мистър Гойя, има ли смилъл да рисувате това мъничко общество?“ И накрая Джек Кардиган, чиито блестящ поглед и пълнокръвно, загоряло лице издаваха ръководното му начало: „Аз съм англичанин и живея, за да бъда здрав и готов за всичко!“

Странно впрочем как Имоджин, която като девойка бе заявила тържествено един ден у Тимоти, че никога нямало да се омъжи за добър човек — защото добрите мъже били ужасно скучни, — се бе омъжила за Джек Кардиган, у когото здравето бе дотолкова заличило всяка следа от първородния грях, че тя би могла да спи с десет хиляди други англичани, без да открие някаква разлика между тях и този, когото бе избрала да сподели живота й. „О!“ — казваше тя за него със своя „забавен“ маниер на изразяване. — „Джек така ужасно пази здравето си; не е боледувал нито ден през живота си. Изкара цялата война, без да го заболи дори пръст. Наистина нямате представа колко е здрав и готов за всичко!“ Той беше действително така „здрав и готов на всичко“, че не забелязваше, когато жена му флиртува, а това беше много удобно. Но тя все пак го обичаше, доколкото е възможно да се обича една спортна машина, обичаше и двете кардиганчета, създадени по негов образ и подобие. В този момент погледът й го сравняваше лукаво с Проспер Профон. Нямаше „мъничък“ спорт или игра, като се започне с кегли и се завърши с лов на сребърна риба277, които мосю Профон да не е практикували и те да не са му дотегнали. На Имоджин се искаше понякога да дотегнат и на Джек; той продължаваше да играе и да говори за игрите с простодушно увлечение на девойче, което учи хокей; когато стигне възрастта на прачичо й Тимоти, Джек непременно щеше да играе голф на килима в спалнята и да „натрива някому носа“.