Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Продължаваше да я гледа, когато аромат на пура нахлу в ноздрите му и един глас запита:
— Слушайте, мистър Форсайт, какво смятате да правите с тази малка сбирка?
Белгийчето, чиято майка — сякаш не стигаше фламандската му кръв! — била арменка! Соумс потисна естественото си раздразнение и каза:
— Разбирате ли от картини?
— Как да кажа, и аз имам някоя и друга.
— От постмодернистите?
— Да — а. Аз ги харесвам.
— Какво мислите за тази? — И Соумс посочи Гоген.
Мосю Профон издаде напред долната си устна и късата, заострена брада.
— Намирам я хубава — заяви той; — искате да я продадете ли?
Соумс задържа инстинктивното: „Не съм решил.“ Нямаше защо да хитрува с този чужденец.
— Да — отвърна той.
— Колко искате за нея?
— Колкото съм дал.
— Прието — съгласи се мосю Профон. — С удоволствие ще взема тази картина. Тези постимпресионисти… са ужасно безжизнени, но са забавни. Аз не се интересувам много от картини, макар че имам някоя и друга — съвсем малка колекция.
— А от какво се интересувате?
Мосю Профон вдигна рамене.
— Животът е противен като борба между маймуни за празни орехови черупки.
— Млад сте още — отвърна Соумс. Ако този приятел искаше да прави обобщения, няма защо да намеква, че собствеността е загубила здравите си основи!
— Не се тревожа — отвърна усмихнато мосю Профон; — родили сме се, ще умрем. Половината свят гладува. Аз храня една малка група деца в родината ми; но каква полза от това? Все едно, че хвърлям парите на вятъра.
Соумс го погледна и се обърна отново към Гойя. Не разбираше какво иска този приятел.
— За колко да напиша чек?
— Петстотин — отвърна кротко Соумс; — но не искам да я взимате, ако не държите на нея.
— Моля ви се — възрази мосю Профон. — Ще се радвам да имам тази картина.
Написа чека със стило с тежка златна украса. Соумс го наблюдаваше неловко. Как бе разбрал този приятел желанието му да продаде картината? Мосю Профон подаде чека.
— Отношението на англичаните към картините е ужасно забавно — заяви той. — Както и на французите, пък и на моите сънародници. Ужасно забавно.
— Не ви разбирам. — отвърна студено Соумс.
— Като към шапките — продължи загадъчно Профон, — малки, големи, с извити или спуснати краища… според модата. Ужасно забавно.
Усмихна се и отплава из галерията, син и плътен като дима на първокачествената си пура.
Соумс бе взел чека с такова чувство, сякаш бе поставена под въпрос самата същност на правото на собственост. „Космополит“ — помисли той, докато наблюдаваше как Профон се появи под верандата с Анет и тръгна през моравата към реката. Соумс не разбираше какво намира жена му в този приятел, освен че говори нейния език; мина му през ум и това, което мосю Профан би нарекъл „едно мъничко съмненийце“ — не беше ли Анет прекалено красива и не беше ли опасно да се разхожда с такъв „космополит“? Дори от това разстояние виждаше как димът от пурата на Профон се извива на бавни спирали в спокойния светъл въздух; и сивите обувки от шведска кожа, и сивата шапка… Този приятел беше денди! Виждаше как жена му обръща глава — съвършено права върху съблазнителната шия и рамене. Това извиване на шията й му се струваше винаги някак прекалено превзето, оперетно… не съвсем изискано. Наблюдаваше ги как вървят по пътеката в дъното на градината. Към тях се присъедини младеж във фланелен костюм — сигурно някой празничен гост, пристигнал по реката. Соумс се върна при Гойя. Все още гледаше девойката — двойник на Фльор, разтревожен от новината, която му бе съобщила Уинифред, когато гласът на жена му съобщи: