Нощни вълци

Грязнов ме изгледа, сякаш търсеше помощ. Нямаше какво да му кажа. Формално Хашченко беше прав, но всъщност си просеше скандала — искаше да ни извади от равновесие.

„Да — помислих си тъжно, — няма да станем скоро цивилизовани. Законното искане на престъпника ни звучи като предизвикателство. Впрочем словосъчетанието «законно искане на престъпника» също не звучи много по-добре.“

— Е, господин Хашченко — каза Грязнов твърдо, — ще си поговорим ли?

— Ами, изглежда, ще трябва — отвърна оня. — Не сте дошли да ви черпя чай. Надушили сте нещо.

Грязнов укорно поклати глава.

— Такъв опитен престъпник като вас, господин Хашченко, би трябвало да предположи, че ще хванем следата му. Издънихте се с тоя факс.

Хашченко махна с ръка.

— Изобщо не съм се дънил — високомерно отговори той на Грязнов. — Представа си нямам кой праща от тая кутия ментета, както казвате вие. И изобщо току-що се връщам вкъщи. А кой пребивава тук, не знам. Тая къща е на сина ми — не моя.

— Това ни е известно — забеляза Грязнов. — Тук какво, всеки ли може да си влиза и излиза?

— Представа си нямам — повтори Хашченко. — Не се бъркам в работите на сина. И изобщо не се бъркам в ничии работи, ако става дума за това.

— Да бе! — не му повярва Грязнов.

— Какво „да бе“? — подозрително го изгледа Хашченко. — Какво искате да кажете, гражданино началник?

Грязнов не бързаше да отговори.

— Засега няма да засягаме тази тема — каза той загадъчно. — Да си поговорим за нещо друго, ако не възразявате.

Хашченко го изгледа право в очите.

— За какво?

— Ами например за вашия стар познат. За Адвоката.

— Нямам познати адвокати — озъби се Хашченко. — Не са ми притрябвали.

— Рано е да се каже — успокои го Слава. — Само не се правете на наивник, господин Хашченко. Знаете кого имам предвид. Портнов.

— А, тоя ли — подсмихна се Хашченко. — Какво е станало с него?

Добре се владееше тоя Хашч, но виждах, че е под напрежение, много силно напрежение и контролира всяка своя дума, всеки жест.

— Той си е жив и здрав — говореше в това време Грязнов. — Живее добре, процъфтява човекът.

— Цъфти и мирише — подсказа му Хашченко.

Грязнов веднага се хвана за думата.

— Значи сте осведомен?

Хашч се направи, че не разбира въпроса.

— За какво?

— Я стига, Хашч — сряза го Грязнов. — И двамата знаем за какво става дума.

— И за какво? — Хашченко сякаш се гавреше с Грязнов. Е, и с мен, ако трябва да бъдем точни.

— Накратко! — каза Слава. — Никой, освен теб не би могъл да прати факса. Това дори не трябва да се доказва. Ясно? Засега можеш да не отговаряш. Настанил си се в апартамента на сина си, явно сте в добри отношения и се радвам, че е така. Пратил си факса, без да знаеш, че изпращачът може да бъде проследен.