Нощни вълци

3.

След като се настаних на задната седалка до Грязнов, той хитро ме изгледа и попита:

— Чувал ли си това име: Алексей Хашченко?

— Не.

— Така и си мислех — доволно каза Грязнов. — Какво е написал на Горшенев?

— Откъде знаеш, че нещо му е писал?

— Елементарно. Ти ми се обади от Бетабанк, нали? Обаждането беше спешно, значи посланието му е пристигнало в банката, защото иначе ти щеше да се обадиш от друго място. Логично, нали?

Подсмихнах се.

— Приятно е да видиш, че в МУР не са се отучили да мислят. Точно така беше.

— Та за какво беше посланието? — повтори въпроса си Грязнов.

Преразказах му съдържанието на факса.

— Звучи идиотски — отбеляза Грязнов.

— Мислиш ли?

— Сигурен съм. Особено като се има предвид личността на изпращача.

— Между другото — казах, — не искаш ли да ми съобщиш нещо по тоя повод?

Грязнов се разля в усмивка.

— Алексей Алексеевич Хашченко — каза той. — Регистриран е в самия апартамент, откъдето е бил изпратен факсът. Но съм сигурен, че не го е направил той.

— Нещо ми е трудно да следя мисловните ти процеси. Обясни за тъпите, моля те.

— Баща му го е направил — отвърна Грязнов.

И млъкна. Какво искаше? Да му се моля да ме светне?

— По-нататък! — Вече едва се сдържах.

— Самият Алексей Алексеевич Хашченко според нашите данни е средна ръка бизнесмен. Още не сме разбрали всички подробности, но знаем, че търгува с финландска хартия. Но той не ни интересува засега. Пък и в настоящия момент го няма в Москва. Вчера е заминал за Хелзинки.

— Не е лошо — сдържано похвалих Грязнов. — И всичко това само за няколкото минути, докато чаках при Горшенев?

— Тъй вярно! — шеговито ми козирува Грязнов. — Умеем ги някои работи.

— Има ли още нещо? — попитах, като бях почти сигурен, че не се лъжа. Отдавна не бях виждал Слава в такова слънчево настроение.

— Намира се… Имало едно време един Алексей Хашченко, по прякор Хашч. Прочут бандит. Роден бил в Украйна, но се мотаел из столицата — още тогава.

— Това е бащата, така ли?

— Същият.

— Ти разговарял ли си с него? Малко ли съвпадения има на света?

— В тия неща, Саша, няма съвпадения и ти добре го знаеш. Е, разбира се, направихме справка. Той е. Син и баща са.

— И как успя да научиш всичко това за толкова кратко време? — искрено се учудих.

— Саша! — тържествено произнесе Грязнов. — Дори не си представяш на какво е способна тая „Пантера“, тоест групата, която е създадена едва ли не за мое и твое удобство. Всичко, за което помолим, се изпълнява с необикновена скорост. Имам усещането, че за нас работят всичките компютри на Москва и околностите.