Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические детективы » Прокобата Тутанкамон [bg]
Прокобата Тутанкамон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Прокобата Тутанкамон [bg]

Электронная книга - «Прокобата Тутанкамон [bg]». Краткое содержание книги:

Обиколих саркофага внимателно. Беше висок поне метър и половина и широк около два. Клекнах и прокарах ръце по повърхността. Различих йероглифите, издълбани в кварцита: сова, човешка длан и ръка, езеро с вода над уста, полегнал лъв, бебе пъдпъдък под нощно небе, счупен скиптър, въжена примка над гребен на вълна. Надписът представляваше злокобно проклятие: Всеки, който се осмели да докосне този саркофаг, ще бъде проклинан от боговете от сутрин до вечер и душата му нивга няма да намери покой. Понеже вече бях прокълнат, не ми пукаше. Защо погребението на Тутанкамон е направено толкова набързо? Защо то се е състояло не във великолепна гробница, а в помещение подобно на склад? Защо той умира толкова млад? На тези и много други въпроси отговаря Пол Дохърти в историческия си криминален роман – Прокобата Тутанкамон. Той умело пресъздава политическите интриги, религиозните спорове и военните подвизи на осемнайсетата императорска династия в Египет.
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 156
Перейти на страницу:

Напуснахме Тива рано сутринта, три дни след срещата на Царския кръг. Ай бе настоял за бързина, ето защо царската и съпътстващите я военни баржи бяха светкавично приготвени. Небето вече бе обляно в пурпур. От съседната баржа „Славата на Сет“ долитаха химните на Мерире и неговия антураж към Слънчевия диск, необезпокоявани от виковете и заповедите на собствения им капитан.

Собек и Джарка седяха пред кабината в центъра на кораба — дълга, висока стая, украсена отвътре и отвън със златисти, сини, червени и зелени ромбове. Огромната мачта се извисяваше над нас с опънати червени платна. Гребците седяха в готовност, но съдът бе все още в ръцете на капитана, неговия лоцман и кормчиите на двата рула на изпъкналия нос, издялан във формата на ръмжащото лице на Секмет Унищожителката. Покатерих се до палубата на стрелците и огледах петте огромни бойни баржи, пълни с пешаци и царски телохранители, които щяха да ни придружават през по-голямата част от пътуването. Принц Тутанкамон и принцеса Анхсенамон си почиваха в кабината. На принцесата бе разрешено да вземе със себе си само Амедета, докато за принца прецених, че ще е най-безопасно да е под грижите единствено на Джарка.

Изглежда, вече бяхме в реката. Зад нас се чуха веселите гласове на екипажа на другите баржи, осъзнали, че вече сме се измъкнали от наносите. Прекрасен ден. От двете ни страни се простираше плодородният чернозем, а отвъд се полюшваха златните и зелените поля с ръж, овес и жито. Постепенно блещукащите куполи на храмовете в Луксор и Карнак се скриха от погледа. Капитанът остави лоцмана и изрева на кормчиите да поддържат курса. Главният гребец започна химн към Хапи, Бога на реката: „Възхита към онзи, който ни води…“

Мъжете свалиха греблата и подеха песента. От другите баржи се чуваха приглушени химни. Слязох, Собек и Джарка ме последваха отпред на носа, където можехме да говорим, необезпокоявани от шпионите на Ай. Джарка разви килими, по-скоро рогозки, но за предпочитане пред твърдите дъски на кораба. Закусихме лека бира и вчерашен хляб, последвани от плодове в калайдисана купа. Собек топна пръст в бирата и внимателно изрисува четири йероглифа: три птици и седящ мъж, думата за „Пазете се!“.

— Да се пазим от какво? — подразних го аз.

Собек посочи кабината, после „Славата на Сет“.

— Пазете се от принцеса Анхсенамон, а също и от Мерире.

По време на бързата подготовка за пътуването го бях информирал за случилото се в Царския кръг, но не бяхме имали възможност да го обсъдим. В крайна сметка исканията на Мерире бяха приети. Щяхме да тръгнем нагоре по течението. Джарка щеше да заведе принца и принцесата в Ахетатон, а Туту и другите членове на антуража на Мерире щяха да се оттеглят към Бухен — великата крепост, която охраняваше пътя на Египет на юг, към земите на Куш. Аз и Мерире щяхме да продължим към Делтата.

— Изненадан съм — отпи от бирата си Собек, — че Божия баща, Ай, се е съгласил с всичко това.

— Лорд Ай нямаше избор, както и ние. Тива е опасна, изпълнена с недоволство. Шабтите на Ехнатон представляват заплаха за всеки, свързан с миналото, макар че трябва да призная, че…

— Какво? — не се сдържа Джарка.

— Объркан съм. Една част разбирам, друга — не. С Мерире, предполагам, ще бъдем защитени. Ахетатон е безопасно място за принца. Разбирам и желанието на антуража на Мерире да отиде на място, където ще се чувства в безопасност, и същевременно ни увери, че няма да представлява опасност за принца по време на престоя му в Ахетатон.

— Какво крои Мерире? — намеси се Джарка.

— Не Мерире ме притеснява — отвърнах, — а лорд Ай. Да кажем, че — потопих пръст в бирата и нарисувах кръг, — Царският съвет е просто рамката на колелото, а в центъра е Ай.

— А прътовете?

— Принцеса Анхсенамон — прошепнах аз. — Ами ако принцеса Анхсенамон от името на дядо си, Ай, се преструва и заговорничи да бъде съюзник и приятел на всичките фракции в Царския кръг?

— Включително Хоремхеб и Рамзес? — присмя се Собек. — Подобни офицери стоят далече от нея. Тя е дъщеря на Нефертити.

— Но е и дъщеря на фараона — отвърнах рязко. — Може да не се интересуват от нея, а от онова, което може да предложи. Един ден тя ще бъде царица на Египет и ако боговете са милостиви, майка на наследника на Египет. Знам, че е направила подобни постъпки към Мерире, а същевременно се свърза и с мен.

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)