Били Стрейт [bg]

Петра разгледа стаята. Беше гротескно голяма. Предположи, че е всекидневната. Изглежда, беше разделена на три еднакви по размер къта, всичките натъпкани с грамадни мебели, дървените им части имаха бели акценти, а по стените висяха ужасни гигантски абстрактни пастелни рисунки. През стъклените врати видя трева и палми, каменен басейн с водоскок, зелено игрище с четири дупки, тревата беше окосена почти до дъно и изглеждаше сивкава.

Игрището за голф. Два хромирани железни стика лежаха на бодливата трева. Зад поляната бяха конюшнята и симпатичен малък розов хамбар.

Къде ли беше петото возило? Скрито, докато се почисти и изтърка от кръвта?

Не можеха дори да попитат. Беше виждала колко много време отнема на експертите да изследват внимателно една кола. Ако разследването изобщо стигнеше до точка, в която да поискат заповед за обиск, за проверката на автопарка на Рамзи щеше да е необходим екип в пълен състав за дни наред.

Погледът й се върна на конюшнята. Спретнато оформени копи сено. Два коня пасяха спокойно, единият кафяв, другият бял. Представи си Лиза върху бялото животно, с жокейски костюм, ботуши с шпори и развята тъмноруса коса.

Дали е обичала да язди? Не знаеше нищо за нея.

Два коня. Пет коли. И една тайна в… Какво ли трябваше да е паркирано в петото, празно отделение на гаража?

Рамзи продължаваше да седи, приведен и безмълвен. Де ла Торе, Банкс и Стю го изучаваха, но не прекалено явно. Балч изглеждаше притеснен — служителят, който не знае как да послужи в момента. Де ла Торе хвърли пак един поглед назад към колите. Беше сериозен и много делови, но не пропусна хромовите детайли, боята металик, полираната кожа, новичките черни гуми. Банкс го забеляза и се усмихна. Улови погледа на Петра и усмивката му стана малко по-широка.

Стю просто си седеше. Очите му бяха празни като току-що купени чинии, както се изразяваше той. Нека разпитваният сам да си каже всичко. Може би на него му беше най-лесно с Рамзи, защото не бе запален по колите — поне не се беше издавал пред Петра. Когато не бе на работа, караше бял шевролет „Събърбън“, с две допълнителни седалки за деца и целия обсипан с играчки. Петра се беше возила няколко пъти в него, когато гостуваше на семейство Бишъп за вечеря, ако можеше да се нарече така извозването на шест деца до „Чък И“. Вечеря със сандвичи. Но пък видеоигрите бяха забавни. Тя обичаше децата…

Усети се, че се пипа по плоския корем, спря и върна вниманието си обратно върху Рамзи.

Черните му къдрици подскачаха, той не спираше да клати глава, сякаш сам себе си уверяваше, че не е вярно. Петра беше виждала подобни сцени много пъти. Отрицание. Истинско или престорено. Човекът играеше по телевизията роля на частен детектив. Актьорите проучват героите си, сигурно знае как се реагира в подобни случаи.