Били Стрейт [bg]

— Не. Тук е.

— Тук ли?

— Да. — Жената се намръщи.

— Той играе голф тук?

— На игрището отзад.

— Има собствено игрище за голф — каза Петра и си спомни какво й каза Сюзън Роуз за телевизионното предаване.

— Можем ли да говорим с него, госпожо Флорес?

Жената погледна двамата шерифски полицаи, които стояха на няколко метра, после се извърна към широко отворените врати на къщата. Вътре Петра видя кремави стени и подове.

— Ще влезете ли? — попита Естрела Флорес.

— Само с разрешението на господин Рамзи, госпожо.

Тя се стъписа.

— Защо не отидете да кажете на господин Рамзи, че сме тук, госпожо Флорес?

Петра се усмихна отново. Това много помогна. Естрела се затътри на кривите си крака обратно към къщата.

Не след дълго отвътре изтича Карт Рамзи, последван от рус мъж.

Телевизионното ченге бе облечено в светлозелено поло, джинси и маратонки. За възрастта си беше в добра форма. Петра прецени, че е между четирийсет и пет — петдесет години. Почти 1.90 м, 75 килограма, широки рамене, тесен таз, плосък корем, стегната талия, никакви тлъстини. Черна къдрава коса, тен като за пред телевизията.

Волева челюст.

Мустаци. Как се казваше героят му? Дак Прайс.

Приятелят му беше на същата възраст, също толкова едър и широкоплещест, но с по-широк таз. Фигурата му беше по-типична за мъж на средна възраст — над колана ясно личеше закръгленото шкембе, челюстта беше по-отпусната и гърдите му се тресяха, като бягаше. Светлата коса бе изтъняла, на тила беше по-дълга, а на темето вече прозираше розова кожа. Носеше малки кръгли слънчеви очила с черни стъкла. Ярката му светлосиня риза беше с дълги ръкави и прекалено голяма за него, а черните трикотажни панталони прилепваха плътно около кръста. Рамзи с лекота го задмина и стигна до колата, без да се задъхва.

— Полиция? Какво има? — каза той с дълбок глас на телевизионна звезда.

Стю му показа значката си.

— Съжалявам, господине, но имаме лоши новини.

Рамзи ококори сините си очи, премигна и замръзна. Погледът му беше много светлосин и контрастираше драматично на загорялото лице, въпреки че отблизо Петра забеляза, че косата му беше неестествено черна, а кожата — груба, с разширени пори по бузите, а по носа имаше паяжинки от спукани капиляри. Прекалено много водка в гримьорната? Или дългогодишното гримиране си беше казало думата?

— Какви новини? За какво говорите? — Гласът на Рамзи бе започнал да натежава от паника.

— Вашата бивша съпруга…

— Лиза? Какво е станало с нея?

— Боя се, че е мъртва, господине.