![Били Стрейт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/7/bili-strejt-bg-download.jpg)
Били Стрейт [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Петра Конър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-696-8
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Били Стрейт [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво? — Рамзи се изцъкли. Големите му длани се свиха в огромни юмруци и бицепсите му изпъкнаха.
С най-състрадателна физиономия Петра огледа ръцете му за порязвания и синини. Нищо. Де ла Торе и Банкс правеха същото, но актьорът нищо не усети. Беше се превил напред и бе покрил лицето си с длан.
Пристигна и едрият рус мъж със синята риза. Беше намръщен, лицето му бе изкривено. Косата му бе прекалено руса, вероятно също боядисана.
— Какво става, Карт?
Рамзи не отговори.
— Карт?
Рамзи заговори иззад дланта си:
— Те… Лиза. — Гласът му заглъхна в стон между двете думи.
— Лиза ли? — каза русият. — Какво се е случило с нея?
Ръката му се отпусна надолу и Рамзи се обърна към него.
— Тя е мъртва, Грег! Казват ми, че е мъртва!
— О, господи… какво… как… — Грег зяпна и обърна поглед към детективите.
— Мъртва е, Грег! Наистина! — изкрещя Рамзи и за миг изглеждаше, сякаш ще скочи и ще удари русия.
Но вместо това, той изведнъж се обърна и се загледа в тях. Най-вече в Петра.
— Сигурни ли сте, че е тя?
— Боя се, че да, господин Рамзи.
— Как може… аз не мога… тя… как? Това е лудост… къде? Какво е станало? Какво, по дяволите, е станало? Да не се е блъснала с колата си или какво?
— Била е убита, господин Рамзи — каза Петра. — Намерена е тази сутрин в парка „Грифит“.
— Убита? — Рамзи се отпусна и се хвана за брадата, този път с двете ръце. — Исусе… парка „Грифит“… какво, по дяволите, е търсила там?
— Не знаем, господине.
Тук Рамзи би трябвало да им помогне, но той само каза:
— Тази сутрин? О, господи, не мога да повярвам!
— Рано тази сутрин, господине.
Рамзи заклати глава.
— Парка „Грифит“? Не разбирам. Какво ще прави там рано сутринта? Да не е… как е била…
Русият Грег се приближи и потупа Рамзи по рамото. Рамзи го отблъсна, но другият не реагира — може би беше свикнал на такова отношение?
— Хайде да влезем, Карт — каза той. — Могат да ни кажат подробностите и вътре.
— Не, не, трябва да знам — застреляна ли е? — попита Рамзи.
— Не, господине — каза Стю. — Намушкана е с нож.
— О, господи! — Рамзи се смали с още няколко сантиметра. — Знаете ли кой го е извършил?
— Още не, господине.
Рамзи разтри челото си с ръка. Имаше петна, подсказващи за проблеми с черния дроб, забеляза Петра. Но ръката му беше голяма, изглеждаше силна, пръстите бяха дебели като пури и имаха едри, добре поддържани нокти.
— Мамка му! Лиза! Не мога да повярвам! О, Лиза, какво си направила, по дяволите? — Рамзи се обърна с гръб към детективите, направи няколко стъпки, преви са на две, сякаш се канеше да повърне, и остана в тази поза. Петра забеляза, че широкият му гръб потреперва.
Русият мъж отпусна ръце.
— Аз съм Грег Балч, бизнес мениджърът на господин Рамзи…
Внезапно Рамзи се обърна към тях:
— Има ли нещо общо с наркотици?
Секунда тишина, след това Стю попита:
— Госпожа Рамзи имаше ли проблем с наркотиците?
— Не, не, но преди време… всъщност тя не е… не беше вече госпожа Рамзи. Разведохме се преди шест месеца и тя си върна моминското име. Всичко мина приятелски, но… не се виждахме. — Той пак покри лицето си и се разплака. Силни, мъчителни, гърлени стонове. Петра не можеше да види дали по очите му има сълзи.
Балч обгърна Рамзи с ръка и актьорът се остави да го отведе в къщата. Детективите ги последваха. След миг, когато пак срещна погледа на Рамзи, Петра видя, че очите му са сухи и спокойни, бялото не беше зачервено, а небесносините му ириси бяха ясни.
В къщата миришеше на бекон. Първото нещо, което Петра забеляза, след като влезе под високите близо пет метра тавани, сред безбройните предмети на изкуството и многото кремави мебели — като че ли я бяха пуснали в кофа със сметана — беше гаражът с петте врати.
Едната стена беше от стъкло и от нея се откриваше гледка навън. Да наречеш това съоръжение гараж бе все едно да кажеш, че Да Винчи е бил карикатурист.
Петнайсет на шест метра, със зидани бели стени, излъскан до блясък черен гранитен под, указващи светлини. Пет отделения, но само четири от тях запълнени. И нямаше лимузина. Там бяха всички колекционерски примамки — яркочервено ферари с хищна предница, високоскоростно бляскаво черно порше със състезателни номера на вратите, ролс-ройс в черно и тъмнокафяво с красиви коси калници, кипра хромова решетка и изящна кристална фигурка на капака, вероятно оригинална, светлосин корвет ранен модел с гюрук, може би от 50-те години, в същия цвят като копринената риза на бизнес мениджъра Грег.